Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

При увеличеното изображение се появиха дузина по-малки рекички и поточета. Дафи извади топографската карта от куфарчето на Болд. На нея беше обозначено точното място, където бяха намерени костите. Беки Суматара разгледа картата и след това потърси необходимото увеличение в компютъра.

— Това е в националния горски парк „Снокуолми“ — каза тя, докато извършваше няколко манипулации с компютъра. — Труднопроходим район.

— Да.

— Какво ни говори моделът? — попита Болд.

— Имаме две изображения на водния отток — обясни Беки Суматара, — странично и от въздуха. Това ни дава възможност да си представим страничната ерозия, както и дълбочината на врязване на водния поток в речното дъно и страничния бряг. С помощта на компютъра мога да увелича или да намаля обема и скоростта на водния поток, както и да получа достъп до тези показатели за минали дати. За съжаление успели сме да направим това само за профила на коритото на река Толт, но не и за нейните притоци.

— Река Толт е нашата рожба — каза Джо Уебстър. — Имаме данни за движението на чакъла на разстояние от една до две плитчини надолу по течението. Бихме искали да се огледат и плитчините нагоре по течението. Това е.

— По-високото ниво на водата във водохранилището на река Толт ще ни даде сравнително добра представа каква ерозия е предизвикал водният поток по течението на реката. — Беки отново задейства компютъра. Болд почувства известно облекчение. Най-после се започна. Вляво на екрана тя смени датата. Настъпи кратка пауза, преди да се появят нови изображения. — В момента искам компютърът да направи сравнение със състоянието на реката преди месец. Районите, където е имало най-сериозна ерозия, ще бъдат оцветени от червено до черно. Червеното ще покаже най-големите поражения. — Докато тя говореше, на екрана се появяваха и изчезваха различни изображения. Курсорът бягаше напред-назад, насочван от ръката. — Имайте предвид, че тук всичко е предполагаемо. Без данни от огледа на мястото, не можем да бъдем сигурни в заключенията си. Достатъчно е едно паднало дърво или свличане на почва, за да започнем всичко отначало. Този модел е точен дотолкова, доколкото са точни данните, вложени в него.

— Данните са добри — каза уверено Уебстър.

Болд внимателно наблюдаваше, докато Беки Суматара фиксираше някакви речни извивки, оцветени в яркочервено.

— Компютърът взема под внимание и състоянието на почвата — обясни тя. — При ситуация като тази това ще ни бъде от полза. Можем да сравняваме с топографската карта и да обозначим най-острите завои на речното корито, но ерозията зависи и от състава на почвата. Не е необичайно водният поток да прехвърли речните брегове и в сравнително прав участък, в който почвата е мека и почти еднородна по състав. Завоите в речното корито обикновено се дължат на естествени препятствия — издатини по речното дъно или скални образувания. Те са нещо като батерии. Може експедицията ви да изследва реката завой по завой и да не намери търсения гроб. Предполагам, че при сегашното ниво на речния поток водата залива брега не само на завоите. Джо също може да е прав за плитчините нагоре по течението.

— Искам да видя тези плитчини. Ще започна от тях — каза той.

— Имайте предвид и следното — предупреди ги Болд, — дали до мястото се стига по някакъв път. Опитът ни подсказва, че вероятно тя е заровена на не повече от стотина метра от пътя.

— Звучи ужасно.

Дафи оглеждаше топографската карта.

— В района има черни пътища, жилищни постройки…

Джо Уебстър каза:

— Помня, че преди няколко години там имаше туристически маршрути, после бяха закрити.

Дафи посочи черните пътища, като не пропускаше да наблюдава и компютъра.

— Това ще ни улесни. — Суматара също започна да поглежда към картата и да я сравнява с изображенията на екрана. При всяко поглеждане на него се появяваше нова картина.

Болд затаи дъх. Изображението на района се увеличаваше все повече — като през погледа на птица, която се спускаше към земята.

Суматара посочи към екрана:

— Ето ги двете водни плитчини, които търсиш, Джо. — По-горната извивка на реката беше оцветена в тъмносиньо, а врязването на водния поток в брега беше в яркочервен, почти неонов цвят, който контрастираше с червените нокти на японката. — Тук има значително подкопаване на брега. Затова е било пропуснато от издирващата група. — Тя пак се вгледа в екрана и натисна отново и отново клавиша. Изображението се промени няколко пъти. — Имате късмет.