Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

В момента нямаше какво друго да правят, освен да чакат, а това беше дяволски тягостно.

— Взел си един кафяв и един черен, ако те интересува — каза Лиз и му посочи, че се готви да сгъне заедно двата чорапа.

Тя си беше такава. Можеше да разделя вниманието си едновременно между няколко неща. За разлика от Болд. Той проявяваше склонност към пълно самовглъбяване. Мислите и чувствата му бяха като приковани и нищо не можеше да ги размърда. В момента беше на автопилот, зает с вечната дилема на ченгето да възстановява отново и отново в главата си допуснатите грешки. Раздели чорапите, промърмори й „Благодаря“, и пак започна да ги сгъва заедно. Важното беше, че тя се грижеше и за чорапите, и за него. Беше й благодарен за това. Тя не му се натрапваше, а само забелязваше. Не му налагаше волята си. Напомняше му да се обръсне, когато той забравяше. Слагаше ризите му в пералнята, въпреки че той переше. Сега сигурно беше започнала да се безпокои, че е пропуснал вечерята.

Имаха посетител.

Болд чу нечии стъпки по дървените стъпала на входа и още преди да се почука, обяви:

— Това е Дикси. Аз ще отворя.

— Изумяваш ме — каза тя.

Болд спря пред вратата. Почувства, че иска да я заключи, вместо да я отвори, да се промъкне под полата на Лиз и да направи нещо там, може би още едно бебе.

— Сигурно ще изляза с него — каза той, като видя, че фаровете на колата светят, а Дикси изскочи от нея тичешком. Отвори вратата. — Тръгвам с теб след секунда — посрещна го Болд.

Дикси едва успя да каже:

— Но как…?

— Той е психо — намеси се Лиз, докато помагаше на мъжа си да намери пистолета и якето си. Тя попита Диксън:

— Колко ще отсъствате?

— Може би около два часа — отговори объркан той.

Лиз попита Болд дали си е взел ключовете, защото към единайсет щеше да е заспала. Мразеше полицейската работа, защото крадеше от свободното им време. Във вторник беше негов ред да приспива Майлс. Сега трябваше да прави и това. Прошепна в ухото му:

— Събуди ме! — После бързо го близна с език.

Болд я целуна и докато слизаха с Дикси по стълбите, чу вратата да се затваря зад тях.

— Какво има? — попита Болд, като се настани на предната седалка.

— Намерили са останките от скелета — отговори Дикси. — Нивото на водата е високо и продължава да се качва. Трябва да направим ексхумацията веднага или ще загубим останките. Нашият съдебен археолог тръгна. Помолих да дойде и един ентомолог от университета. Разбира се, по-добре щеше да е да го направим на дневна светлина, но рискуваме да загубим останките.

Настроението на Болд мигновено се подобри. Пулсът му се ускори и любопитството го загложди. Отново го връхлетяха десетки въпроси. Кога е заровено тялото? Каква точно е причината за смъртта? Какво можеха да им разкажат останките за жътваря? Това ли е първото му убийство? Преди да си отговорят на тези въпроси, трябваше да извадят остатъка от скелета и да идентифицират жертвата.

— Много си приказлив, няма що — изсумтя Диксън няколко минути след като потеглиха.

След още четвърт час светлините и движението останаха зад тях. Обгръщаше ги гъст мрак. В продължение на няколко минути преваля слаб дъжд. Болд гледаше като хипнотизиран движението на чистачките. Диксън го помоли да му налее чаша кафе от термоса, но не му предложи да си сипе и той.

— Днес получих резултатите от токсикологичния анализ на кръвта на Чапмън — опита се да го заинтригува Диксън.

— Има ли нещо интересно?

— Чувал ли си за опиата кетамин?

— Не. Защо?

— Ще ти кажа.

— Добре.

— Това е опиат, който използват ветеринарните лекари.

Болд реши, че сърцето му спира.

— Животински косми — каза той и си припомни, че такива косми бяха намерени по дрехите на Чапмън и в стаята на Шарън Шафър.

— Какво? — попита Диксън.

А забележката на д-р Бял Кон за необичайния метод на зашиване на раната. Ветеринар! Като вземеха под внимание доказателствата, заключението просто се натрапваше. Отпред пътят беше пуст, но в главата му настана истинска суматоха.

— Казвай.

— Гледал ли си предаването „60 минути“? — попита Диксън.

— Знаеш, че не съм. — Болд нямаше телевизор още от времето, когато Уолтър Конкрайт 3 3 Виден американски телевизионен коментатор. — Б.пр. престана да се появява на екрана.

— Това е упойка, която се използва при хирургически операции, извършвани от ветеринари. Парализира пациента от врата надолу. Кучето, котката и каквото и да било животно остава полубудно, така се избягва необходимостта от вентилация и други животоподдържащи системи. Животното не чувства нищо и не може да се движи. Често се използва в комбинация с газ. Прилагането му при възрастни хора е много опасно поради евентуалните поражения върху психиката. Колкото и странно да е, сега някои педиатри го използват при деца. В „60 минути“ показаха как един изпарява кетамина, докато стане на прах, слага го в питиетата на жени по баровете, а след това ги води в мотели и ги изнасилва.