Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Някой каза:

— В такива места храстите наоколо са пълни с подобни ръкавици с един пръст. Искаш ли го, сержант? — попита мъжът, имайки предвид дали да го приберат и да го маркират като веществено доказателство.

— Искам всичко, което намерите — отвърна рязко Болд. Искаше да каже: Искам да я видя отново жива, искам да имам още една възможност при бензиностанцията. Спомни си как тичаше до микробуса, хванал дръжката на вратата. Просто усещаше тази дръжка. Спомни си ясно ръката, която заключи вратата, преди да успее да я отвори, и отдалечаващата се кола. — Търсете животински косми, влакна от килим, пръстови отпечатъци!

— Няма отпечатъци. Всичко е внимателно избърсано — каза един от техниците.

— Не забравяйте да проверите под задната седалка. Сигурно по някое време я е сгънал. Може да е забравил да изтрие мястото — каза Болд с нетърпящ възражение глас. За всичко ли беше помислил този човек? — Извикайте някой от отдел „Изнасилвания“. Искам всички подробности по това изнасилване, все едно че е жива. Това е много повече от… — Той млъкна.

Цялата група — около десетина души — го гледаше с изумление. Едва тогава усети, че плаче, и то със сълзи. И тогава поиска изобщо да не се беше връщал.

Дони Мейбек влезе в магазина на Първо авеню с табела „Порнофилми — цена 1 долар“. Вътре, зад завеса от черно кадифе, на цяла редица никелирани и изтъркани от употреба монитори се въртяха без прекъсване видеокасети за възрастни. Самотници, от които се носеше неприятна миризма, бяха опрели облещените си очи в окулярите. Дони си помисли, че ако имаше кой да снима с камера отзад в микробуса му, докато оправяше онези избягали от къщи момичета или когато се нахвърли върху Кони, досега да беше станал порнозвезда. Представи си как ще изглежда на рекламата: „Дони — Крепко здраве: яде зеленчуци, богати на витамин А“. А тези чекиджии са безполезни чували за боклук. Всички трябва да бъдат избити.

Човекът зад тезгяха се казваше Богс. На лявата си буза имаше татуиран череп. Дъвчеше дъвка с такава бързина, че мляскането му напомняше хранещо се куче. Богс знаеше всичко и познаваше всички. Когато предадоха на Дони, че Богс има нещо да му казва, веднага се отправи към магазина.

— Здрасти! — поздрави той. Така казваше Богс. Човек трябваше да се съобразява с тези неща.

— Здрасти! — отвърна Богс, без да престава да дъвче. — Чул си, че имам нещо за теб.

— Компютърът? — изкрещя Дони. Не можа да се овладее.

— А ти какво мислиш? — Той бавно му намигна. На десния му клепач беше татуирана думата „чукам“. Когато намигна с левия, Дони прочете местоимението „ти“. Онзи гордо намигна няколко пъти с едното и с другото око, да не би Дони да пропусне да прочете „Да ги го начукам“. Беше го виждал да прави това пред огледалото в обратен ред, да се смее и да дъвче дъвката си. Сигурно дъвчеше и насън.

— Носиш ли сухото?

Дони бръкна в джоба и извади парите на Тег. Хвана го яд, че трябва да ги даде.

Богс каза:

— Не мога да ти гарантирам, че е точно твоят. Нямаше как да разбера.

Дони се сети, че трябваше да раздели наградата на две плащания. Много го беше яд, когато правеше подобни глупости.

— Ако не е моят, ще дойда да си прибера обратно сухото.

— Нали е „Тошиба“?

Дони кимна с глава.

— Младо момче с черна коса?

Дони пак кимна.

— Твоят е. — Богс прибра парите. — Ще го потърсиш в северния край на квартала „Бор“, между Първа и Четвърта улица, малко по-нагоре от пазара. Познато ли ти е мястото?

— Ще го намеря.

— Няма да ти го дадат без квитанцията. Знаеш как стават тези неща. Това си е твой проблем.

— Ще ми кажеш ли някакво име? На кого да напълня гушката?

— Ще напълниш гушката на някой в магазина за заложни вещи? Ти си бил много тъпо лайно.

На Дони му беше писнало от обиди.

— Не по-тъпо от теб. Ще си го взема.

Богс поклати недоверчиво глава. Това още повече ядоса Дони.

— Ще видиш — закани се по детински той.

Богс се задоволи само да му намигне: „Да ти го начукам“.

Когато колата спря пред тях, Болд сгъваше прането. Мъртвото тяло на Кони Чъ все още беше пред очите му. Лиз лежеше на канапето и четеше. Майлс беше заспал в подвижната си кошара и беше заприщил с нея пътя към кухнята, така че никой не можеше да влезе и да разчисти масата. От стереокасетофона се носеше сладострастното изпълнение на саксофон на Скот Хамилтън. Болд знаеше наизуст всяка нота, всеки нюанс. Но тази вечер всичко му изглеждаше незначително. В съзнанието му се мяркаше и друг образ — Шарън Шафър с разтворен гръден кош и извадено сърце. Дали вече не беше късно да го предотвратят? Регистрационните номера на микробуса се оказаха крадени. Болд не се изненада, но беше разочарован. Бяха алармирали всички заложни къщи, за да ги уведомят за оставен портативен компютър.