Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Болд се огледа и видя, че Дафи го очаква с нетърпение. Току-що бе разговаряла със съседите. Махна й с ръка и се приближи.

— Нищо — каза тя. — Четиринадесет семейства и никой не е забелязал нищо.

Той я накара да се обади на телефон 911, откъдето се правеха градските поръчки за телеграми, както и на лекаря на Шарън, на Бърза помощ и на двете най-близки болници, за да попита дали предишния ден Шарън не се е обръщала към тях за медицинска помощ.

— Какво става?

— Професора има известни доказателства, които насочват или към някаква наркоманска история, или към лекар.

— Не може да става дума за наркотици, Лу. Знам, че миналото й засилва някои подозрения, но аз я познавам.

— Щях ли да те карам да се обаждаш в болниците, ако подозирах, че става дума за наркотици?

Тя видимо се успокои.

— Но ако тя не е викала линейка, тогава ще е по-лесно да се повярва на историята с наркотиците.

— Не, за мен няма да е толкова лесно. Дафи, по някакъв начин двама души са убедили една жена, запозната с опасностите, които крие улицата, да им отвори вратата. Как е станало това? Изглежда също, че са успели да я убедят да си запретне ръкава. Познаваш Боб Проктър. От нас ще се иска да докажем, че в случая не са намесени наркотици. Щатската лаборатория тепърва ще има да казва много неща по този въпрос. Но ако я открием в някоя болница, ще сме в много по-благоприятно положение.

— Агнес не ни представи нещата така. Каза, че са я отвлекли.

— Знам, Дафи.

— Лу! — Бърни Лофгрийн, Професора, го извика при себе си. Беше коленичил до единия стол. Болд отиде при него. — Известен си, че не си падаш много по съвпаденията — каза Лофгрийн. — Прав ли съм?

— Е, и какво от това?

— Ние правихме лабораторните изследвания на дрехите на Синди Чапмън, онази, избягалата при Матюс. Така ли беше?

— Да, така. — Болд почувства, че пулсът му се ускорява. Защо Професора намесва името на Синди Чапмън точно сега?

Лофгрийн, който беше поставил бижутерски лупи върху дебелите стъкла на очилата си, намери в чантата си увеличително стъкло и го подаде на Болд.

— Я погледни това — каза той.

Посочи му накъде да гледа. Болд погледна през стъклото. На политурата на стола се беше закачило валмо животински косми. През стъклото изглеждаха като китайски пръчици.

— Какво виждаш? — попита заговорнически Лофгрийн.

— Животински косми — отговори Болд. — Цяла купчина.

— Забеляза ли белите, които са много дълги? Виждаш ли колко по-дълги са от другите? Необичайно дълги. Намерихме подобни по дрехите на Чапмън. — Погледна с насмешка Болд. Лабораторен плъх като Лофгрийн никога не употребява думата „идентични“. В света на науката идентичността е рядкост. — Това тук е визуална прилика.

Уголемените от стъклата очи на Лофгрийн приличаха на две еластични плажни топчици.

Болд отново разгледа космите. Кръвта пулсираше в ушите му. Можеше ли да има връзка между Синди Чапмън и Шарън Шафър? Дали не са отвлечени от един и същи човек? И двете са избягали от къщи — едната в миналото, другата сега. Случаите се застъпваха. Не си падаше много по съвпаденията.

— Има ли начин да се докаже подобна връзка? — попита той. Такова несигурно доказателство като животинските косми едва ли би издържало в съда, но Болд временно пренебрегна този факт.

Лофгрийн се усмихна, Професора обичаше предизвикателствата.

— Ще направим всичко възможно.

Дафи следеше внимателно Болд, който бързо се приближи до нея, взе телефонната слушалка от ръцете й и започна да набира някакъв номер. Тя запротестира.

— Чакай, нали ти настояваше да въртя тези телефони?

— Някои неща са с предимство — отговори той.

Избягна погледа й, защото тя беше от хората, които инстинктивно можеха да усетят, че се е случило нещо лошо. Не знаеше номера и затова се обади на справки:

— Сиатъл — каза той. После си помисли: „Може пък да е само съвпадение“. — „Блъдлайнс“. — Надяваше се, че е произнесъл думата достатъчно тихо, за да не бъде чут, но като се обърна, видя Дафи на сантиметри от себе си. Гледаше го объркано и уплашено.

Телефонистката го свърза с човек на име Хендерсън, защото мениджърката Върна Дънди не била на работа в неделя. Болд се представи и обясни по каква работа се обажда. Дафи слушаше. Той сложи ръка върху слушалката и я скастри:

— Не можеш ли да оставиш човек малко на спокойствие?

— Не — отвърна тя ядосана и същевременно уплашена. Очите й гневно го стрелнаха.

Болд продиктува името на Шарън Шафър по букви.