Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Остана за миг неподвижна. Размърда се, за да провери дали не си е счупила нещо и разтри врата си с ръка. Нормализира дишането си, въпреки че сърцето й биеше бясно. Трябваше й само минута, за да концентрира погледа си в една точка.

Изведнъж си спомни, че не разполага с никакво време. За момент беше забравила за какво е тук. Включи на първа скорост и отпусна съединителя. Двигателят изрева и предните гуми се завъртяха на място. Усети как за част от секундата предните гуми издълбаха дупка и затънаха. Опита се да излезе на заден ход, после на преден и съвсем затъна в калта. Излезе от колата. Беше заседнала на ръба на канавката, но гумите бяха потънали в калта почти до средата.

Взе ключовете. В багажника си имаше вериги, теглич и голям фенер. Грабна фенера, прибра ключовете в джоба си и се затича през рядката кал. На светлината на фенера видя невероятните извивки от гумите на колата й и други две идеално прави следи от джипа на Тег. Тръгна след тях. Обувките й натежаха от кал. След около петдесетина метра пътят се стесни още повече. Тук калта беше размесена с чакъл, но все още се вървеше трудно. На светлината на фенера видя отпечатък от ботуш, полуизтрит от падналия неотдавна дъжд, но все още се различаваше ясно. По-нататък отпечатъците от ботуши зачестиха — бяха от някой, който или е бил необикновено висок, или е тичал. Точно в този момент осъзна, че това не е път, а алея за коли.

Фигурата на Пазача се изправи на входа. Само веднъж преди това Шарън го беше виждала да стои така заплашително на входа. Дори кучетата почувстваха идващата от него заплаха.

Окото я смъдеше ужасно, от раната на корема й се разнасяше пареща болка. Вратът й гореше под нашийника. Ушите й пищяха.

Само преди няколко минути беше на ръба на избавлението, но сега загуби надежда. Пазачът беше прекалено силен. Тази млада жена не можеше да се сравнява с него, въпреки че начинът, по който се гледаха, говореше, че се познават добре.

Кучетата мълчаливо сновяха насам-натам.

Пазачът влезе и решително затръшна вратата след себе си.

— Сядай — изкомандва той кучето. То престана да обикаля около него и седна.

Шарън се беше сблъсквала със стотици ситуации, когато скиташе по улиците, и чувстваше, че това куче е опасно.

— Съжалявам — каза младата жена, навела почтително глава. — Това обаче не е справедливо.

— Разчитах много повече на теб. — Гласът му проехтя в помещението. Той не забелязваше Шарън. Цялото му внимание бе насочено към другата жена. — Не си направила каквото ти казах. Не оправда доверието ми…

— Това не е хубаво, Елдън.

Шарън за пръв път свърза този човек, това чудовище с някакво име. Името беше странно, но някак си му прилягаше. Тя стисна иглата в шепата си.

— Би могла да ми помогнеш. Да докажеш лоялността си към мен. Трябва да се свърши една работа.

— Отиваш твърде далеч — отвърна тя, като продължаваше да гледа към пода. — Всичко приключи.

Не поглеждаше към него. Знаеше, че е по-добре да не го гледа.

Шарън не откъсваше поглед от Елдън. Той я привличаше като хипнотизатор.

— Памела — каза той. Значи това беше името на младата жена. — Откога започна да не ми се подчиняваш?

Памела го погледна.

Лицето й пламна, мозъкът й беше като желе. Искаше да му се противопостави, но беше толкова трудно. Беше го боготворила прекалено дълго и сега ядът й бе примесен със срам и страх. Почувства остра болка в гърдите. Не можеше да сдържа повече чувствата си.

— За какъв се мислиш? — попита тя, опитвайки се да се вкопчи в каузата на справедливостта. — Тук става въпрос за живота на една жена!

Лицето и вратът му почервеняха. Феликс се задъхваше от нетърпение.

— Как можеш да говориш такива неща? Съветвам те да си правиш по-добра сметка в какво положение се намираш — каза той, като сграбчи нашийника на кучето. — Страхуваш ли се? Сигурно си се изплашила от полицията.

Полицията? Шарън се замисли. Не смееше да се надява.

Памела пристъпи към клетката на Шарън и взе лопатата.

— Отвори я — каза му тя.

— Махни се оттам! — предупреди я рязко Тег. Дръпна нашийника на кучето и то се изправи на крака.

— Дай ми ключа. Аз ще я отворя — настоя Памела. Гласът й трепереше. — Можем да я подложим на електрически шок, нали? Ще я подложим на електрически шок и ще й инжектираме малко кетамин. После ще я оставим пред някоя болница и никой няма да разбере нищо. Ще разтурим всичко тук и готово. Няма да намерят нищо. Нали и ти каза. Полицията не знае нищо конкретно. Те просто опипват почвата. Все още можеш да го направиш, Елдън. Още можем да се измъкнем.