Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Щеше ли да използва пистолета? Едно е да стреляш по картонени силуети и съвсем друго — да отнемеш човешки живот.

Няколко минути по-късно тя последва Тег в градчето Фол сити. Малко след това той се отправи на юг по шосе №202. Сега вече бяха останали сами и тя започна да се безпокои да не я забележи. Увеличи разстоянието между тях, но така имаше опасност да го изгуби.

Минаха през градчето Спринг Глен, прекосиха моста над тъмните, сърдити води на река Токул и завиха наляво към градчето Снокуолми Фолс. Минаха през него, после пресякоха железопътната линия и продължиха на юг, успоредно на нея.

Бяха изминали по-малко от километър, когато той даде ляв мигач и джипът изчезна от погледа й. Дали не беше завил, за да се отърве от нея? Или пък искаше да й направи клопка? Може би изчакваше, за да види дали ще го последва? А може би изобщо не й беше обърнал внимание.

От време на време луната се показваше иззад разкъсаните облаци. Вече не можеше да го следва както досега, тук нямаше никакво движение. Какво да прави? В покрайнините на града забеляза една кръчма. Дали да се върне и да поиска помощ по телефона? И да го изгуби!

Тя намали скоростта. Изключи фаровете и сви по тесния път. Задните му светлини едва се виждаха на около 500 метра пред нея. Настилката беше от асфалт и чакъл. Когато луната се скри зад облаците, тя се принуди да кара съвсем бавно. След малко луната се появи отново и Дафи увеличи скоростта, скъсявайки разстоянието помежду им. Играеха си на котка и мишка. Ту го виждаше пред себе си, ту го изгубваше от поглед.

Настилката свърши и пътят се разкаля. На два пъти щеше да го изпусне, защото беше завил в странични пътища. Откриваше го по задните светлини и по следите от гумите, но се безпокоеше, че при маневрите за заден ход той можеше да забележи стоповете й. Тя сви в поредното отклонение и попадна на цяла плетеница от черни пътища. Чуваше как калта полепва по колата. Успяваше да следва пътя благодарение на предното предаване. Последва ляв завой, след това десен. Никога не би могла да намери сама обратния път. Тази плетеница й приличаше на паяжина, той на паяк, а тя — на жертвата. Може би той я водеше точно там, където искаше. Може би знаеше, че тя го следи.

Памела Чейз припряно се опитваше да отключи големия катинар. Най-после успя да вкара ключа в ключалката и го завъртя. Кучетата направо пощуряха. Чу се щракане и скобата на катинара се отвори. Тя отскочи встрани, когато една кучешка муцуна с оголени зъби се показа през отвора на вратата. Изненада се. Дали искаше да я ухапе? Подаде на кучето ръката си, за да я подуши. То нададе вой и пак се опита да я ухапе. Позна го по муцуната.

— Феликс? — каза тя. — Защо си излязъл от клетката, мойто момче?

Отвори вратата и пак му подаде ръката си да я подуши. Феликс се приближи и завря муцуна в нея. Някои от другите кучета престанаха да лаят. Тя затвори вратата след себе си.

Вътре миришеше отвратително. Той не беше почиствал тук. Миришеше и на нещо друго, различно от кучешките миризми. Беше тъмно и тя не можеше да вижда добре.

Включи осветлението. Първата клетка, която видя, беше празна и веднага й мина мисълта, че тъкмо липсващото куче е било оперирано. Беше се надявала точно на това — да види празна една от клетките. Това щеше да свали подозренията от Елдън. Почувства огромно облекчение.

Чу зад себе си предупредителния електронен звън и едно от кучетата заблъска стената на клетката си. Тя се обърна, за да види кой е толкова нетърпелив.

Жена!

Косата й беше сплъстена. Имаше превръзка на едното око, устата й беше завързана, на врата си имаше нашийник.

Памела изпищя. Жената също пищеше, но не можеше да издаде звук. Кучетата яростно залаяха.

Раната от изваждането на бъбрека беше покрита с превръзка. По цвета й можеше да се разбере, че е силно инфектирана.

— Шарън? — попита Памела.

Жената впери в нея едното си око — гледаше недоверчиво, с подозрение.

Памела почувства, че силите я напускат. Това непрекъснато балансиране между еуфорията и ужаса беше почти непоносимо. Само преди секунди… Превръзката говореше достатъчно красноречиво. Как е могла да стори такова нещо? Беше ли станала съучастница в убийство? А Елдън? Изобщо някога казвал ли е истината? Чувстваше, че започва да й се повдига — от миризмата, от умолителния израз по лицето на тази нещастна жена. Отново я обзе спокойствие. Вече не се чувстваше толкова потисната. Можеше да се справи сама с това и всичко щеше да бъде наред.