Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Дафи се отдръпна и ритна няколко пъти вратата с крак. Тя не помръдна. Хвана катинара. Беше горещ, един куршум беше ударил скобата и беше изкривил гнездото, но тя все още се държеше.

Обиколи помещението, като удряше с дръжката на пистолета по стените. Беше изминала по-голямата част от дължината на едната стена, когато чу някой да тропа в отговор. Очите й се изпълниха със сълзи. Дафи извика през стената.

— Идвам!

Обиколи цялата барака. Нямаше други врати. Разбра, че единствената врата е далеч от мястото, където се намираше Шарън, и реши да опита още веднъж с пистолета. Опря дулото точно в ключалката, протегна ръка, изви главата си встрани и натисна спусъка. Кучетата лаеха толкова силно, че изстрелът приличаше повече на пляскане с ръце. Парченце метал се заби в прасеца на крака й. Тя почти не му обърна внимание и огледа ключалката. В средата й имаше голяма дупка, но все още не беше мръднала. Отчаяна, тя удари катинара няколко пъти във вратата.

Прегледа крака си. Раната беше голяма колкото грахово зърно. Нямаше много кръв. С всяка изминала секунда болката се засилваше.

Трябваше да потърси друг начин, за да влезе вътре. Катинарът не отстъпваше. Изтича до колата на Памела. Уви, ключовете ги нямаше. Удари отчаяно с юмрук по таблото. На тридесетина метра забеляза стар трактор, обрасъл с трева, но беше очевидно, че не е мръдвал от години.

Излезе от колата. Обиколи отново бараката, леко накуцваше. Как да проникне вътре? В същия миг отдушникът се отвори и тя погледна нагоре.

Тег знаеше точното място, откъдето неговият клетъчен телефон можеше да действа. Беше едно малко възвишение на пътя, непосредствено преди езерото Мод. Спря колата, но не изключи двигателя. Набра номера на Уон Кей.

— Казвай.

— Аз съм — отвърна Тег. Погледна треперещата си ръка и се запита дали наистина е неговата.

Феликс беше направил Памела на кайма. Тя беше от малкото хора, с които свързваше бъдещето си. Неговото протеже. Сега представляваше кървава пихтия, натъпкана в две торби за отпадъци. Памела. Това, че беше станал очевидец на касапницата, и опитите му да я предотврати, го бяха изтощили до край.

— Трябва да ускорим изпълнението на плана — уведоми го Тег.

— Какво? Невъзможно! — отсече Уон Кей. — Утре сутринта. Утре сутринта!

— Тази нощ. Сега — заяви Тег. — Ще ти се обадя по телефона от летището. Очаквай ме — той погледна часовника си, — в полунощ или малко по-късно. Трябва да действаш бързо. Докато стигна при теб, ще са изминали два часа от изваждането на сърцето.

— Невъзможно!

— Гледай да стане. Аз тръгвам.

Можеше да намери лед в Снокуолми Фолс.

После да залости входната врата и да използва като път за бягство старата пътека в другия край на имението. Ако не му стигнеше времето, щеше да отложи жътвата за по-късно — да упои Шарън и да я скрие на задната седалка, покрита с одеяло. В багажника на джипа разполагаше с всичко необходимо за операция на открито. Защо не? Ще се насочи на север и ще влезе в Канада през дърварските пътеки. Някъде там щеше да извърши жътвата. Ще вземе парите от Уон Кей. Сега се нуждаеше от тях повече от всякога. Трябваше да се придържа към първоначалния план.

Вярна беше старата поговорка: „За одирането на котката винаги има повече от един начин“. Това се отнасяше и за човека.

Дафи стигна до заобления ръб на покрива и го възседна. Сега ръцете й бяха свободни. Освети с фенера комина на отдушника и внимателно го огледа. Това, което видя, я окуражи. В основата си коминът се крепеше от зле поставено гумено уплътнение, закрепено надве-натри с кълчища и тенекиени ленти.

През дупката лаят се чуваше по-силно.

Затисна с коляно фенера така, че да осветява отдушника, наведе се и дръпна комина. Измъкна го почти без усилие. Отвори се пространство, достатъчно голямо, за да се напъха вътре. Мушна глава, но я лъхна такава смрад, че веднага се отдръпна. Насочи лъча към вътрешността и видя металната рамка на отоплителна инсталация, закрепена на тавана. Пещта на инсталацията имаше размерите на машина за миене на чинии. Точно под нея се намираше кучешка клетка. Очите на кучето се впиха в нея. Можеше да стъпи върху решетката на пещта и да слезе надолу.

Пистолетът й се закачи в една от винкелните подпори на пещта и за момент тя изгуби равновесие. Оръжието се измъкна от кобура и падна с трясък в бараката. Посегна инстинктивно да го хване, но вместо него пипна горещата пещ и си изгори ръката. Моментално се дръпна назад и падна надолу върху покрива на кучешката клетка.