Ридли Пиърсън: Жътварят на сърца

В същия миг ги оглуши страхотен трясък. В далечния край на бараката джипът на Елдън Тег проби дупка, широка повече от метър и половина. Остави фаровете включени и излезе от колата. Държеше в ръка голям пистолет. Изминаха няколко секунди, докато Дафи разбере, че е пистолет, който изстрелва стрелички.

Кучетата пазеха абсолютно мълчание.

— Върнах се — каза той спокойно на Шарън.

Огледа трескаво помещението, като местеше пистолета насам-натам.

— Виждам, че сме имали посетител? — Обърна се рязко с лице към джипа и запалените фарове. Страхуваше се, че противникът му може да влезе през дупката, която беше пробил с колата. — Дали е отишъл за подкрепление, или ме дебне? — Беше много изнервен и непрекъснато поглеждаше ту към Шарън, ту към джипа. — Да не си си глътнала езика? — Той пристъпи към клетката й. — Хайде, мърдай — заповяда й той. Явно имаше намерение да я използва като заложница, за да се прикрива. — Бързай!

Докато бъркаше в джоба за ключа, се принуди да прехвърли пистолета в дясната си ръка и това го изнерви още повече. Размаха го, като се опита да държи на прицел и двете страни на джипа. Параноик.

Успя да вкара ключа в ключалката.

— Мирно! — изкомандва той Феликс, когато кучето се опита да се измъкне навън. — Седни! — Песът неохотно се подчини.

Тег махна катинара, взе дистанционното устройство и веднага включи електрическия ток.

За момент Дафи изгуби Шарън от погледа си. Беше паднала на пода.

— Откачи системата — нареди й Тег, — заедно с иглата.

Тя се подчини. Той отново натисна бутона на устройството. Явно възнамеряваше да я изтощи. Тя наистина имаше немощен вид, въпреки че Дафи я беше видяла да издържа много повече на електрическия ток, когато хващаше решетката. Преструваше ли се?

Той отново натисна бутона.

— Ще правиш точно това, което ти кажа — изкомандва я Тег. Тя закима енергично с глава. — Добре. Ще отидеш до колата и ще вървиш пред мен. Ще чувстваш слабост в краката, но не трябва да падаш, ясно ли е? Иначе ще те накажа — предупреди я той и размаха дистанционното устройство.

Тя кимна в знак на съгласие.

Дафи изтръпна от ужас.

— Заминаваме — каза той. — Така ще е по-добре.

Тя погледна към пистолета си: една или две секунди да излезе от клетката, още една или две — да прекоси пътеката и още една — да го вземе. Най-малко пет секунди — цяла вечност за кучето пазач.

Ако не беше това куче, можеше да се опита да се справи сама с Тег, дори и с голи ръце. Но кучето накланяше рязко везните в негова полза. Ако се качат в колата, той щеше да откара Шарън и всичко пропадаше.

Шарън излезе от клетката. Дафи си представи какви болки изпитва, докато се опитваше да се задържи на крака. Направи крачка напред. Тег я следваше бавно.

— Добре се справяш — каза той.

Дафи реши да действа.

Скочи напред и отвори ключалката. Бутна вратата и изтича по пътеката към отсрещната клетка. Мушна ръката си през дупката. С крайчеца на окото видя реакцията на Тег. Ръката й стисна пистолета. Питбулът се хвърли напред, но тя успя навреме да свали предпазителя и стреля. Кучето изквича и отстъпи назад.

Тя измъкна пистолета и се прицели във Феликс, но той се закова на място, когато Тег извика:

— Седни!

Държеше Шарън за нашийника и я използваше като прикритие. Насочи пистолета си към нея. Прецени, че не е в много изгодна позиция. Можеше да стреля само веднъж и тя нямаше да умре веднага. Единственият му коз беше Шарън.

Кучето едва се сдържаше да не нападне.

Тег започна да влачи Шарън към близката клетка.

„Ще пусне още едно куче“, помисли си Дафи.

— Не го прави — викна тя. Вниманието й беше раздвоено между кучето, което беше на няколко крачки от нея, и господаря му.

Той хвана ключалката. И на него му беше известно, че е почти невъзможно да се обезвредят две кучета едновременно.

— Недей! — предупреди го Шарън и насочи пистолета си към Феликс.

— Ще стреляш ли по едно куче? — запита я той.

В този миг тя стреля и уби Феликс. Повали го с първия изстрел, а със следващия го довърши.

— Ти го уби! — Тег гледаше към кучето и не вярваше на очите си.

— Махни си ръката от клетката — нареди му тя.

Той се подчини.

Така. Започваха да се разбират. Тя пресметна колко пъти беше стреляла — пет отвън, един в клетката и два срещу кучето пазач, всичко осем. Разбра, че й остава още само един куршум. Тег обаче не знаеше.

Вдигна пистолета и се прицели право в него.

Шарън се опита да се освободи.

— Не! — заповяда й Тег.