Ридли Пиърсън: Жътварят на сърца

Преди две години Дафи се намираше в ръцете на един луд, а Болд беше с пистолет в ръка. Сега ролите бяха разменени. Изправена бе пред реалната възможност да убие Тег. Погледна към бедното куче. Господи! То още е живо! Лапата му помръдна.

— Каква е ползата? — попита го тя. Налагаше се да разговаря с него. Реши да води преговори. При тази ситуация това беше единственото разрешение за нея. — Представи си, че партньорът ми е отвън!

Прожекторите почти я заслепяваха. Щеше ли да успее?

— Ами той ще трябва да е от бавните — каза Тег.

— От бавните ли? А колко време ще мине, за да подейства това, което си сложил в тази играчка? — попита тя и посочи към пистолета му. — Но това тук не е играчка.

Сложи другата си ръка върху „Баретата“, готова да рискува и да се опита да го убие с изстрел в главата. Изстрелът не беше лесен, можеше да не го улучи, дори и да имаше по-добра видимост и по-добра позиция.

— Кучето е още живо — каза тя. — Можеш да му помогнеш.

— Засегнала си белия дроб. Ще се задави от собствената си кръв. Довърши го.

— Все още можеш да го спасиш, докторе. Пусни Шарън — настоя тя.

Разстоянието за директен изстрел в главата беше добро. Светлината не беше подходяща, но разстоянието беше добро.

Не можеше да държи дълго пистолета в това положение. Вече й натежаваше. Но ако го наведеше, нямаше шанс да го уцели. Продължаваше да държи пистолета право срещу него.

— Разкажи ми за Томас Кент — каза тя, споменавайки името на човека, който той беше убил на операционната маса в медицинския институт.

Той остана като гръмнат. Отпусна хватката, с която държеше Шарън.

Дафи направи крачка напред. Още няколко крачки и можеше да стреля в главата му.

— Ти си малка злобна женичка — каза той и вдигна своя пистолет. — Сигурно ти си била при Памела. Разбира се, че е така. А знаеш ли, че ти я уби? Ако не беше ти, тя още щеше да е жива.

Новината за смъртта на Памела изненада Дафи. Опитът му да хвърли вината върху нея успя, защото тя разбираше, че беше подложила момичето на прекалено силен натиск и то умишлено.

Не можеше да държи повече пистолета в това положение. Ако го свалеше надолу, той щеше да стреля.

Шарън й смигна със здравото око и погледна към ръката си. Едва тогава Дафи забеляза иглата.

Шарън изви назад глава и го погледна за миг. Той сведе очи за част от секундата към нея. Тя се усмихна през кожения намордник и заби иглата в окото му. Той я пусна.

Дафи стреля, но не улучи. Тег изпусна пистолета и посегна към иглата. Издърпа я и изкрещя с все сила от болка. Грабна лопатата и я стовари върху Шарън, която беше паднала на пода и пълзеше към колата. Тя се сви от удара. Дафи се хвърли към него. Той замахна и я удари с плоската страна отстрани. Тя се блъсна в стената на клетката. Тег отново вдигна лопатата. Целеше се в главата на Дафи. В този миг тя сграбчи пистолета му.

Лопатата беше на път да се спусне надолу… Той се канеше да разцепи черепа й.

С последни сили Шарън скочи и се хвърли в краката му. Пъхна ръка под крачола на панталона му, а с другата сграбчи решетката на клетката.

Електрическият ток премина и през двамата, но тя продължаваше да държи решетката. Тег изпусна лопатата. Очите му побеляха, челюстите му се разтвориха и той нададе оглушителен рев.

Дафи натисна спусъка и стреля. Пистолетът изпука приглушено. Белият памучен край на стреличката се подаваше като заешка опашка от гърдите на Тег.

— Не! — изкрещя той, като се затътри назад по циментовия под, опитвайки се да избяга. Само той знаеше какво съдържа стреличката. Издърпа я, преди да получи първата конвулсия. — Твърде много — каза отчаяно той. Знаеше каква е дозата и ужасен гледаше Дафи в очите с надежда тя да му помогне. — Много е! Много е! — Цялото му тяло направо подскочи. Конвулсиите следваха една след друга. — Много е — повтори той и отново се разтърси.

След миг устните му престанаха да се движат. Очите му останаха отворени. Мъртъв ли беше или това беше ефектът от упойката? Крайниците му престанаха да се движат. Мускулите му се схванаха, конвулсиите зачестиха и после престанаха.

Дафи се довлачи до Шарън и я обърна по гръб. Тя имаше кръвоизлив.

Дафи се качи с нея в хеликоптера, въпреки протестите на фелдшера, който настояваше да се спазва инструкцията. Но след като излетяха, той се опита да окаже помощ и на нея, но тя категорично отказа.

Държеше ръката на Шарън. Беше студена и се безпокоеше, защото знаеше какво означава това.