Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Отсъствието му лесно можеше да се обясни. Той беше единственият ветеринарен лекар в клиниката и постоянно го викаха. Имаше спешни повиквания по всяко време и от всякакво естество. Напълно нормално беше да го повикат във вечерните часове по спешност. Вместо да го кара да идва в града, когато дава такава важна вечеря, асистентката му беше проявила благоразумие и беше дошла лично да се посъветва с него, за да не му губи времето.

— Кръвоизливи ли каза? — попита той, след като затвори вратата. — Невъзможно е! Трябва да е някакъв трик. Опитали са се да те шокират.

— Мисля, че не е така. — Изглеждаше сериозна. — Тя каза, че разследването се води от отдел „Убийства“.

Думата „убийства“ му припомни за Мейбек и за това, което му беше изпратил. Сега съжаляваше. Съжали още в момента, когато предаде пратката на куриера. Но беше късно.

— Мейбек е виновен — каза той и с голямо облекчение се поздрави, че се беше сетил. — Може да се е отнесъл лошо с донорите. След като излязат от контрола ми, извън обсега на нашите грижи, не можем да следим всяка тяхна по-нататъшна стъпка. Разбира се, че не можем. Ако са правили прекалено рано някои резки движения, нещо може да се е разхлабило. Казано им е как да се грижат за себе си. Не можем да сме бавачки на пациентите си.

— Тя ми показа снимката на една жена — каза рязко Памела. — Шарън, същата, на която извадихме бъбрек в събота. Спомням си името й. Спомням си много добре онази нощ. Дори по-добре, отколкото можеш да предположиш. Помня, че видях гъба, напоена с бетадин, и че гърдите й бяха влажни, и още се чудя защо. Затова ли не беше подготвена за изваждането на бъбрека? Затова ли направи онова нещо с мен, затова ли го направихме? За да отвлечеш вниманието ми? Тя каза, че Шарън е изчезнала и изчезването й не е свързано с изваждането на бъбрек. Става въпрос за сърцето й, така ли е, Елдън? Щом като е с АБ-отрицателна, мисля, че не може да става въпрос за друго, освен за сърце.

Неговото собствено сърце биеше като няколко барабана едновременно.

— Не е нужно да ми отговаряш, защото съм сигурна. Колко пъти си се опитвал да ме убедиш да извършим жътва на сърце! Нали вчера извади сърцето на онова куче? Какво става? Да не би вече да си го направил? Направи ли го?

— Това не те засяга — предупреди я той.

— Не ме засяга ли? От къде ти дойде наум?

Личеше си, че го обзема гняв, но успя да се сдържи. Тя е само едно дете.

— Говорили сме по този въпрос. Не приемам аргументите ти. Ти го знаеш. Чувал съм ги десетки пъти. Не можеш да признаеш, че съм прав. Признай си!

— Няма да им кажа нищо. Знаеш, че няма да го направя, задължена съм ти, но ме е страх за теб и за мен. Не знам какво да правя. Те знаят за пътуванията до Ванкувър. Всичко им е известно. Трябва да направим нещо! Няма да ни оставят на мира просто ей така.

— Пропускаш основния момент.

— Какъв е той?

— Ако знаеха нещо, сега нямаше да разговаряш тук с мен.

За миг го обзе паника. Ами ако вече се беше споразумяла с тях? Ако носеше микрофон и полицията стоеше отвън, готова да нахълта? Изправи се и хвърли бърз, но безполезен поглед навън. Валеше дъжд и беше тъмно. Видя само, че на паркинга е пълно с коли. Приближи се зад нея и я погали по косата. Това й хареса. Тя наведе назад глава и го погледна. Той се наклони към нея и си наложи да я целуне, като същевременно опипа гърдите и корема й, за да разбере дали има микрофон. После я наведе напред и започна да масажира врата и гърба й, за да провери и там. Нямаше нищо. Може би тя все пак му беше вярна.

— Ако изобщо знаеха нещо, нямаше само да задават въпроси — продължи той. — Те просто опипват почвата. С това си изкарват хляба. Нали за това плащаме данъци. — Не можеше да се съсредоточи. — Да допуснем, че са на прав път, съгласен съм с теб. Но тогава защо не ни предявят обвинения? Защо не ме разпитват? Виждаш ли, те просто слухтят. Не трябва да им се хващаме на въдицата. Говорили сме за тези неща и преди. Разбира се, че сме говорили, дори очаквахме такъв момент. Лабораторията във фермата може да бъде демонтирана за няколко часа. Имаме готовност. Не е никакъв проблем. Ето откъде може да дойде доказателството.

Това беше вярно. Ако разтуреше операционната във фермата и ако Пам му останеше вярна, полицията не можеше да направи нищо.

— Нещата не са толкова зле, колкото изглеждат — каза той. — Важното е да запазим спокойствие. Чакай ме тук, сега ще се върна.

Независимо какви щяха да бъдат следващите му планове, трябваше да упои Памела за остатъка от нощта. Трябваше да я премахне от пътя си, за да не му мъти водата.