Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Много се радвам да те видя отново, Елдън. Как върви работата?

Томас — Т. Дж. Харпър — притежаваше втория по големина универсален магазин по северозападното крайбрежие. Беше с бяла коса, бели зъби и костюм, шит в Лондон.

— Целият съм в шевове — отвърна Тег, очаквайки търговецът на парцали да схване хумора.

Човекът отговори с лека, пресилена усмивка. При поводи като този всичко беше пресилено. Елдън не знаеше какво повече да каже. Отпи от шампанското.

— Справил си се чудесно с крака на Гинджър — каза Харпър.

Гинджър беше неговият териер. Тег усети, че се изчервява. Подобни комплименти го караха да се чувства като наемен работник, като някой градинар или чистачка. Нищожество. Чувстваше се като лакей и се ненавиждаше за това. Наложи си да бъде любезен заради Пеги.

— Чух, че напредваш в голфа. Поздравления за Скотсдейл.

Човекът остана много поласкан.

— Трябва да поиграем някой път.

— С удоволствие — отговори Тег. Не беше много запален по голфа, въпреки че бяха членове на клуба. Извини се и се насочи право към Тина Ендикот.

В очите й се забелязваше някакво вътрешно безпокойство, което Тег изтълкува като жажда за секс. Байрън Ендикот стана обект на завистта на много мъже от неговия кръг, когато се ожени за двадесет и осем годишната красавица. Беше с четиридесет години по-млада от него. Непрекъснато се изказваха предположения, колко дълго ще трае бракът им и доколко Байрън е склонен да й отпуска юздите. Преди двадесет минути Ендикот поиска да се обади по телефона и още не се бе върнал от кабинета на Тег. Тина имаше безкрайно дълги бедра и лъскава кестенява коса.

Докато се наслаждаваше на разговора си с Тина, срещна погледа на жена си и тя му посочи с очи блюдата с хайвера. Това му подсказа, че гостите бяха унищожили рибешки яйца за две хиляди и петстотин долара, и то за много по-кратко време, отколкото се полагаше. Посланието беше прието: трябваше да се избърза със супата и тя щеше да бъде поднесена всеки момент. Двамата с Пеги се справяха така добре с партитата, както той и Памела извършваха жътвите.

Разликата беше, че те не бяха толкова забавни.

Тег кимна към кабинета си, за да покаже, че има намерение да доведе Байрън Ендикот. Пеги отвърна с глава и заситни към кухнята.

Когато минаваше през хола, една от сервитьорките отвори външната врата. Пред него се изправи с прасешката си мутра Памела Чейз. Чертите на лицето й бяха изкривени от вълнение, а дебелите й устни трепереха. Защо беше дошла тук? Пак ли имаше проблеми? Тег усети, че ще го връхлети поредният тик, и когато главата му се наклони към рамото, реагира бързо, като се отправи с бързи стъпки към Памела. Младата сервитьорка се стресна от тика му, но веднага извърна очи и се направи, че не го е забелязала. Видя страх в малките криви очички на Памела, за които изобщо не го беше грижа.

— Памела? Проблеми ли има? — попита той.

— Много е важно — каза тя, като се владееше учудващо добре и не поглеждаше към сервитьорката. — Имаме спешен случай.

По очите й разбра, че трябва да се действа незабавно. Даде й знак с ръка да го последва в кабинета, като си помисли, че трябва да разкара оттам Байрън Ендикот. Ако не го направеше внимателно, слуховете за скандала щяха да плъзнат, преди още да бъде сервирана рибата!

Докато въвеждаше Памела в кабинета, се чудеше какво извинение да измисли за идването й. Дали Мейбек беше отворил плика? Опита се да види младата жена с очите на Байрън Ендикот. Много добре си даваше сметка какво можеше да се заговори за тях двамата, ако не успееше да се измъкне убедително от положението. Това обаче не го интересуваше. Нека си говорят. Утре започваше нов живот.

„Дръж се“ — напомни си той, защото почувства, че се задава нов тик. Противопостави му се така, сякаш затръшна в лицето му врата. Без да иска, затръшна вратата на кабинета си. Трясъкът беше много силен. Памела подскочи. Старият Ендикот промърмори нещо в слушалката и затвори телефона. Изправи се и заобиколи бюрото. В погледа му имаше подозрение и арогантност.

— Кое е това красиво създание? — обърна се той към Памела.

Тег се смути за миг.

— Това е асистентката ми Памела Чейз. Байрън Ендикот — представи го той. — Байрън, извинявай, но имаме проблем в клиниката и кабинетът ми трябва за малко.

— Разбира се — усмихна се Ендикот и пое ръката й. — Да не би да сте малкото момиченце на Дъглас Чейз?

— Да — каза Памела, като продължаваше да гледа неспокойно към Тег.