Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Такава красива млада жена — излъга Ендикот. — Последния път, когато ви видях, вие… Ама много добре изглеждате! — преструваше се той.

Тя се изчерви.

Ендикот погледа ухилен към Тег.

— Оставям ви — каза той, без да прикрива намека си. — Трябва да я запознаеш с гостите, Елдън, иначе ще се разсърдя, обещавам ти. — После каза на Памела: — Родителите ви са ни много близки. Непременно ни се обадете, преди да си тръгнете.

Усмихна й се любезно, хвърли закачлив поглед към Тег и излезе от стаята.

— Съжалявам, че дойдох — каза тя.

— Не се безпокой. Изглеждаш ужасно. Какво има?

Той затвори плътно вратата. В главата му нахлуха догадки.

— В апартамента ми дойде полиция. Питаха ме за пътуванията до Ванкувър.

Отначало му се стори, че не е чул добре, но по сериозния израз на лицето й и по учестеното си дишане разбра, че е схванал правилно. Усети как два тика го връхлетяха безмилостно един след друг. Смъкна се в близкото кресло. Кръвта туптеше в ушите му толкова силно, че не можеше да чуе какво му говори. Първо Мейбек, а сега и Памела. Нещата се развиваха прекалено бързо. Нямаше време за губене. Веднага започна да крои нови планове.

— Всичко им е известно — каза тя. — Предложиха ми да се споразумеем, ако те предам.

Дали беше проговорил Мейбек? Адвокатът му Хауард Чамбърленд го увери, че всичко е наред. Мейбек беше освободен, след като му бе предявено обвинение в неприлично поведение. Дланите на ръцете му се изпотиха. „Дръж се!“ — подкани се отново той. Изправи рамене, вирна глава и отвърна на смутения й поглед. Полицията действаше с бързината на морж и сигурно не можеше да противодейства на последните му планове. Нямаше причина за паника. Трябваше да прецени обстановката, да я анализира. Нерешителността беше най-големият враг на човека. Не беше изчерпал всичките си козове.

Вгледа се в тъмните й, криви очи и си помисли дали да не й разкаже за плановете си. Но тогава трябваше да й разкрие и намерението си да извърши жътвата на сърцето, а тя не я одобряваше и можеше дори да го издаде, ако узнаеше какво възнамерява. Утрото щеше скоро да настъпи.

— Седни — каза й той. — Така. Искаш ли да ти донеса нещо за пиене? Шампанско? Отпусни се и се успокой. Сега си при мен и ще се оправиш.

— Тя е красива, даже прекалено красива, с тъмна коса, по-висока е от мен и има красиви очи.

— Жена? — попита учудено той. Стори му се, че ако разпитът е бил извършен от жена, а не от мъж, щеше да бъде по-малко опасно. Сам не знаеше защо.

Знаеше колко тя мразеше красивите жени. Гледаше на прекомерното си тегло като на предателство спрямо нея, а не като на болестно състояние. Смяташе го за резултат от слабост на характера. Това й беше внушено от родителите й.

— Извинявай, че те прекъсвам, но подробностите са важни за мен — каза той. — Не ти показаха заповед за арест, нали? Защото не разполагат с нищо съществено против нас. Само подозрения. И преди сме говорили по този въпрос. Когато имаш работа с полицията, важното е да помниш, че ако не говориш пред тях, не могат да научат нищо от теб. Знам, че е трудно. — Той я докосна с ръка по коляното. — Страшно трудно е, но е така.

— Тя спомена за жътвите. Каза, че трима от донорите са починали от кръвоизливи.

Той не можа да си поеме дъх. В коридора се чуха стъпки. Идваха да му кажат, че трябва да се върне при гостите. Изведнъж почувства, че стаята се смали и стените се приближиха. Да, чувстваше ги как се приближават. Дръж се!

Остра болка прониза гърдите му. Не сега! Погледна към вратата, опита се да стане от стола, но не можа да помръдне. Подобна безпомощност му беше непозната. Досега винаги пациентът беше парализираният, а не той. Памела се надигна без никакво усилие, за да отвори вратата. Това го подтикна да направи нов опит и този път крайниците му се подчиниха. Протегна ръка и я спря. Припомни си, че висшата форма на превъзходството е да превъзмогнеш трудностите. Важното беше да даваш вид, да играеш добре ролята си.

Отвори вратата и с облекчение срещна втренчения поглед на една от сервитьорките. Очакваше, че може да е жена му, а нямаше никакво желание да се изправи пред нея точно в този момент. Можеше да си я представи начело на масата как гледа празния му стол и беснее вътрешно, докато се прави на любезна домакиня. Грациозно подава кошницата с хляба и гледа да поддържа разговора.

— Супата е сервирана, д-р Тег. Госпожа Тег ме помоли да ви извикам.

— Моля ви, кажете им да започват без мен. Трябва да реша един дребен делови проблем. Няма да се бавя.