Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Във фермата!

Тикът го връхлетя толкова силно, че вратът му изпука. Чашата с виното изскочи от ръката му, удари се в лоста за скоростите и стана на парчета.

Фермата!

Натисна автоматичното отваряне на вратите на гаража. Те изскърцаха и бавно започнаха да се плъзгат. Стори му се невероятно бавно. Никога не са се отваряли толкова бавно! Какво можеше да му потрябва? Дали не беше забравил нещо?

Партито!

Вратите на гаража се бяха разтворили достатъчно. На паркинга имаше четири коли, а отвън на пътя имаше и други. Можеше ли да мине между тях?

Вратата на кухнята се отвори и Пеги се появи, облечена в червеното си кимоно и с още по-зачервено от яд лице.

Какво да й каже? Какво би могъл да направи в такъв момент? Вземи се в ръце!

Между първата паркирала кола и гаража имаше доста голямо разстояние. Може би е достатъчно широко.

Тег подкара колата бавно през мократа ливада. Гумите оставяха дълбоки следи по нея. Гостите го наблюдаваха през прозореца. Джипът изскочи на улицата и той замина.

Дали да се отбие първо у Памела? Не. Други неща имаха предимство. Щеше да се опита да се свърже с нея по телефона. Фермата беше много по-важна. Тя беше всичко.

Джипът се понесе по ливадата. Гумите хвърляха кал във всички посоки. Дафи едва мерна лицето на брадатия човек зад волана. Елдън Тег.

Тя се сниши на седалката, стисна ключа за запалването и зачака. Фаровете му осветиха вътрешността на колата й я заслепиха. Тя не помръдна. Мислеше, че сърцето й ще се пръсне.

Той отмина.

Дафи преброи до три и включи двигателя. Повдигна се, за да може да наблюдава в страничното огледало как колата му се отдалечава. В секундата, в която той изчезна от погледа й, включи на скорост и направи един от най-резките завои в живота си. Само след няколко секунди вече го следваше. Посегна инстинктивно към радиостанцията, преди да осъзнае, че жестът й е напразен. Още веднъж усети колко й липсва връзката с управлението. Трябваше да се обади от някоя телефонна будка. Трябваше да предупреди Болд или някой друг от отдела, че се започва.

Започва се! Тя го чувстваше. Шарън беше някъде там напред.

Нямаше да е Мейбек, а Тег. Не Болд, а тя трябваше да се справи с него.

— Няма да забравя това, Лорейн — каза Ла Моя на привлекателната негърка, която им отвори входната врата на общината на „Джеймстрийт“.

Болд прецени, че е някъде около тридесетте и е висока почти метър и осемдесет. Имаше красиви бадемови очи и фигура на танцьорка. Носеше джинси и синьо-зелено яке. Лицето й му беше познато отнякъде.

— Знаеш ли, че могат да ми разкатаят фамилията за това, Джон?

— Да, знам.

— Не ме питай защо го правя, тъй като и аз самата не мога да си отговоря.

— Помислих си, че може би си влюбена в мен — подразни я Ла Моя.

— И през ум да не ти минават такива работи, донжуан такъв, да не те изритам оттук.

— Все пак не забравяй, че сме от полицията — припомни й Ла Моя. — Не сме някакви мошеници.

— Да бе, да. Здравей Ърни — викна тя към човека от охраната, който идваше насреща им.

Болд и Ла Моя извадиха полицейските си значки, още преди да им ги поиска.

— Здрасти, Лори — отвърна бившият щангист. Униформата беше тясна за големите му ръчища. Беше започнал да трупа тлъстини около кръста.

— Тези двамата са най-големите отвертки по убийствата в Сиатъл — представи ги тя. Той внимателно разгледа полицейските им карти. — Трябва спешно да направят справка в архивите на службата по данъчните оценки.

— Отдел „Убийства“? Добре — каза Ърни. Продължаваше да се взира в Болд, като че ли го познаваше. — Асансьорите са изключени и трябва да се качим по стълбите.

— Това място ме кара да ме лазят тръпки, когато няма никой — каза тя. — Знаеш какво имам предвид? — След още няколко стъпала добави: — Не, вие май не знаете какво имам предвид.

— Работата е там — обърна се Ла Моя към Болд, който беше малко поизостанал, — че когато вчера се обадих на Лорейн да ми направи справка в компютъра за няколко имена, го дадох малко секси.

— Ти? — каза с престорен сарказъм тя. — Не мога да си представя такова нещо.

— Говоря на него, ако нямаш нищо против — оплака се Ла Моя.

— Ти? — каза Болд, като имитираше саркастичния тон на жената.

Ла Моя продължи, без да се смущава:

— Нямах време да свърша както трябва тази работа. Наистина проверих дали някой от тримата ветеринари притежава земя близо до мястото, където Дикси изрови костите на Ферагот, но това беше преди да се спрем на Тег. Когато получих списъка на служителите в клиниките, накарах Лорейн да провери и имената в него.