Крис Картър - Хищникът

— Да. Съжалявам. — Хънтър дръпна предпазителя и прибра пистолета в кобура.

— Но не стъпвате много леко. Чух ви, че идвате още на половината на пътеката.

Робърт погледна изкаляните му ботуши.

— Съжалявам. Старите навици умират трудно. — Купър му подаде ръка и той я стисна. — Настанил съм се ей-там. — Посочи друга пътека, която се виеше между дърветата вляво. Робърт тръгна след него и скоро се озова на разчистено място, където бяха наредени рибарско столче и малка плетена кошница с храна. — Вземете си кафе и кекс, ако искате. Рибар ли сте?

— Опитах веднъж, когато бях малък. — Хънтър поклати глава, докато си наливаше кафе от единия от двата големи термоса. — Не ме биваше.

— Никой не го бива, ако лови риба само веднъж. Аз го правя от години и пак има какво да науча. — Взе тънка въдица, извади два живи черни пясъчни червея от кутията и наниза слузестите им тела на кукичката. — Предпочитам живата стръв.

— По-хубава е за рибата — съгласи се Робърт. — И тъй като хвърляте уловените риби обратно в езерото, те може да се почерпят с нещо вкусно в замяна за надупчените им от кукичката уста. — Хънтър отпи от кафето и кимна. Беше хубаво като онова в полицейския участък.

Купър го изгледа с любопитство.

— Нямам живарник, нито съдове, в които да занеса улова вкъщи. Наблюдателен сте, но нямаше да сте детектив, ако не бяхте. — Той хвърли въдицата в езерото. — Е, знам, че не сте били толкова път, за да научите нещо за риболова или да си побъбрите. По телефона ми казахте, че искате да говорите с мен за случая „Харпър“.

— Спомняте ли си го добре?

Купър се втренчи в Робърт.

— Такова местопрестъпление не се забравя, детектив. Не ме интересува колко сте опитен. Знам, че първо сте минали през управлението, защото Суарес ми се обади. Видели сте снимките. Може ли някой да ги забрави?

Хънтър не отговори.

— Не ми казахте много по телефона, но предполагам, че не е необходимо. Единствената причина отдел „Убийства“ в Лос Анджелис да се интересува от случай отпреди двайсет години в малък град е, защото разследвате нещо много сходно със случилото се тук.

Робърт се вгледа в отражението си във водата.

— Ако съм прав, сходството е много по-голямо, отколкото си мислите.

Купър пъхна въдицата си в халката до столчето си и се обърна към Хънтър.

— Когато тръгнах от Лос Анджелис сутринта, главната ми грижа беше да намеря дневника от местопрестъплението по случая „Харпър“. Там има само осем имена. — Робърт извади тефтерчето от джоба на якето си. — Вие, двама полицаи, Кимбъл и Перес, тогавашният шериф на Сонома Каунти Хъдсън и двамата му заместници Едмъндс и Хейл, съдебният лекар доктор Бенет и следователят криминалист Густаво Ортис. Така ли беше?

Възрастният човек дори не се замисли и кимна.

— Спомняте ли си някой друг да е видял местопрестъплението? Някой, който не е вписан в дневника?

Купър поклати глава категорично.

— Никой друг не го е виждал, поне след като ние отидохме там. — Отново си наля кафе. — Къщата на семейство Харпър беше само на една пряка от стария полицейски участък. Тито, тогавашният им съсед, се обади и каза, че чул изстрел. Той все още е много добър ловец. И щом Тито каза, че е чул изстрел, ние знаехме, че не може да е грешка. Аз бях в участъка, когато той се обади, и за по-малко от минута пристигнах на местопрестъплението. Бях там пръв. — Той замълча и отмести поглед встрани. — Не бях виждал такова нещо. Нито дори в учебните материали. И да ви кажа право, надявам се никога повече да не видя.

Небето заплашително помръкваше и вятърът се усили.

Минута след като стигнах до дома на Харпър, дойдоха Кимбъл и Перес. Веднага разбрах, че ще трябва да повикам шерифа. Въпреки ограничения ни опит с убийствата, всички знаехме протокола. Незабавно изолирахме къщата. Никой, освен нас тримата нямаше достъп до местопрестъплението.

— И после пристигнаха шерифът и съдебният лекар.

— Точно така. Както казахте, доктор Бенет, който сега е пенсионер, доведе със себе си следователя криминалист Густаво Ортис. Сега той е главен съдебномедицински следовател на Санта Клара Каунти. А с шерифа Хъдсън бяха двамата му заместници Едмъндс и Хейл.

— Да, шерифът Суарес ми каза. Сега Едмъндс е капитан, а Хейл — помощник-шериф. И двамата живеят в Санта Роза.

Купър кимна.

— Никой друг не е влизал в къщата, нито е виждал местопрестъплението. Сигурен съм, защото стоях там, докато правиха снимките и изнесоха труповете.