Крис Картър - Хищникът

Започна да вали, но никой от двамата не помръдна.

— Семейство Харпър са имали син, нали? — попита Хънтър. — Андрю.

— Да.

— Прегледах всички материали по случая в участъка, но никъде не видях снимка на трупа му, нито доклад от аутопсия или информация какво се е случило с него. Все едно всички данни за момчето са изчезнали.

Купър го погледна така, че кожата на Робърт настръхна.

— Данните за него не са изчезнали. Няма такива, защото трупът му не беше намерен.

— Какво? — Хънтър избърса дъждовните капки от очите си и се втренчи в Купър. — Не е бил намерен? Тогава откъде знаете, че е убит?

Купър въздъхна дълбоко. Очилата му бяха облени от дъжда и Робърт едва виждаше очите му.

— Истината е, че не знаехме, но това сочеха доказателствата.

— Какви доказателства?

Купър най-после сложи найлоновата качулка на дъждобрана на главата си и се подслони под голямо дърво на няколко крачки от тях. Хънтър го последва.

— Трагедията със семейство Харпър се случи в неделя — обясни Купър. — Всяка неделя, без да пропуска нито веднъж от шест години до онзи ден, Рей водеше сина си да ловят риба, понякога в езерото Сонома, друг път в Рио Нидо или Руската река. До всичките трябва да се отиде с кола. Ходих с тях няколко пъти. Рей беше страхотен рибар и синът му също беше започнал да става много добър. Тито, съседът, който ни съобщи за изстрела, видял, че Рей и момчето му товарят пикапа два часа, преди да чуе изстрела. Собственикът на бензиностанцията няколко преки по-нататък от къщата им също потвърди, че е видял детето на предната седалка на пикапа на Рей, докато той влязъл в магазина да купи сладолед. Андрю не се върнал вкъщи с баща си. Криминалистите откриха ризата и обувките му в пикапа. По тях имаше кръв, както и по таблото от вътрешната страна на пасажерската врата. От лабораторията потвърдиха, че кръвта е на Андрю.

— Нямаше ли разследване за изчезването на детето?

— Имаше, но не открихме друго, освен това, което ви казах. Не знаехме къде Рей е закарал сина си — езерото Сонома, Рио Нидо или Руската река. Хийлдсбърг е обграден от гори и реки. Може би Рей беше убил сина и го бе заровил някъде в гората или го беше оставил на вълците. Или беше закачил тежест на тялото на детето и го бе хвърлил в езерото или някоя река. Намирането на трупа, без да знаем къде е ходил в онзи ден, беше невъзможна задача. Опитахме се, но не го открихме. — Купър свали очилата си и потърка основата на носа си. — Рей беше добър човек, но страдаше от депресия. Мисля, че беше разбрал за връзката на Емили няколко дни по-рано, защото беше обмислил деянието си. Не беше типично убийство от загуба на контрол, въпреки че изглеждаше така заради касапницата. Решихме, че Рей е разбрал, че Емили се среща с любовника си, когато мисли, че е безопасно, и затова е изкарал сина си от къщата, убил е първо него и е изхвърлил трупа някъде. След това е отишъл в апартамента на Нейтън Гарднър, осакатил го е и го е оставил да му изтече кръвта, но не и преди да зашие устата му. А накрая се е върнал в дома си, разправил се е с жена си и е довършил налудничавия си пъклен план. — Купър млъкна и погледна Хънтър в очите. — А аз не се съмнявам, че според плана на Рей никой не е трябвало да остане жив. Абсолютно никой.

Гарсия стоеше срещу неоправеното легло в стаята и гледаше бъркотията от дрехи и вещи на пода.

Марк Стратън, приятелят на Джесика Блек, беше прекъснал предварителното турне и се бе върнал в Лос Анджелис рано сутринта. Карлос го беше придружил до моргата, за да разпознае трупа на Джесика.

Колкото и да е силен някой физически и психически, защитните му сили го напускат, когато види любимия си човек да лежи гол върху студена метална маса в морга. Въпреки че конците бяха извадени, лицето на Джесика беше застинало в изражение на ужас и болка. Не беше необходимо Марк да пита дали е страдала.

Коленете му се огънаха, след като стоя в помещението само няколко секунди, но Гарсия успя да го хване, преди да се свлече на пода.

Хънтър беше казал на Марк по телефона, че Джесика вероятно е отвлечена от апартамента им. Обясни, че е много важно полицаите и екипът криминалисти да го огледат колкото е възможно по-скоро, и го предупреди да не пипа нищо. Ала не стана точно така.

Откакто бе разговарял с Хънтър по телефона късно вчера, Марк не беше престанал да трепери. Непрекъснато звънеше на домашния и мобилния телефон на Джесика и оставяше съобщение след съобщение. Не можеше да разсъждава трезво. Чувствата надделяха и той превъртя. От гняв и отчаяние изпочупи всичко в хотелската си стая.