Крис Картър - Хищникът

— Хубаво е, нали? — усмихна се Суарес. — Ще помоля Луиз да ви направи един термос, преди да тръгнете.

— Благодаря.

— И така, Тед Дженкинс. Той е редакторът на „Хийлдсбърг Трибюн“. Навремето беше само репортер. Снощи изпихме по едно питие с него, след като говорих с вас по телефона. Дженкинс помни какво се е случило. Ужасяваща история, в която измамен Съпруг превърта и убива жена си, детето си и любовника на съпругата си и после си пръсва черепа с пушка. Това е голяма сензация за градче като Хийлдсбърг, но за лосанджелиско ченге?… — Той се наведе напред, сложи ръце на бюрото си и преплете пръсти. — Една от причините да ме направят шеф на полицията е, че съм много любопитен, детектив. А вашето телефонно обаждане вчера сериозно разпали любопитството ми. — Отпи глътка кафе. — Проверих ви. Побъбрих си с капитана ви сутринта.

Робърт не каза нищо.

Суарес взе очилата си за четене и се вгледа в тефтерчето на бюрото си.

— Полицията на Лос Анджелис, специална секция „Убийства“. Специалността ви са престъпления, извършени с изключително насилие. Това е нещо, което ние тук виждаме само във филмите. — Погледна Хънтър над очилата си. — Капитанът ви ми каза, че вие сте най-добрият. И това накара старият ми мозък да се замисли. Всеки знае, че Лос Анджелис е смахнат град, детектив. Банди, наркотици, стрелба от автомобили, серийни и масови убийци, хаотични стрелби и още по-лоши неща. Защо случай на убийство, станал преди двайсет години в малък град като Хийлдсбърг, ще интересува специалната секция „Убийства“ в Лос Анджелис?

Хънтър отпи от кафето си.

— Ето защо снощи слязох в стаята с архивите да потърся материалите по случая. Оказа се, че всичко по-старо от десет години, е натрупано на купчина в ненадписани кашони във вмирисана и пълна с паяжини стая. С един полицай търсихме близо пет часа, докато ги намерим. — Суарес почука с пръст по стара хартиена папка, сложена до компютъра му.

Робърт се премести на ръба на стола.

— Представете си изненадата ми, когато видях снимките и прочетох докладите за онова, което се е случило в действителност. — Подаде папката на детектива.

Робърт я отвори и първата снимка, която съзря, накара сърцето му да се свие.

Жената беше на трийсетина години. От снимката беше трудно да се определи възрастта й, защото лицето й беше подуто и изранено, но въпреки това Хънтър видя, че е била много хубава.

На лявата страна на челото, окото и скулата й имаше голяма рана. Дългата до раменете й черна коса беше мокра и залепнала за лицето й. Големите й светлокафяви очи, които сигурно бяха омайвали много мъже, бяха широко отворени и в тях беше застинал ужас. Също като на Лора, Кели и Джесика устните й бяха зашити стегнато с дебел черен конец, но шевовете бяха добре изпипани, за разлика от онези на жертвите в Лос Анджелис. Между дупчиците от иглата се беше процедила кръв, която бе потекла по брадичката и шията й. Очевидно е била жива, когато извършителят я беше зашил. Между устните и в ъгълчетата на устата й се беше насъбрала кафеникава течност — повърнато. Беше й се догадило, но съдържанието на стомаха й не бе намерило излаз.

Вторият фотос показваше в едър план думите, написани на стената — ТОЙ Е В ТЕБ. Рей Харпър ги беше написал с кръв. На третата снимка се виждаха шевовете на тялото й. Слабините и вътрешната страна на бедрата й бяха изцапани с кръв, процедила се през раните от иглата. Китките и глезените й бяха завързани за леглото, което беше повдигнато в горния край и подпряно на стената, така че жертвата да бъде изправена и да гледа към стаята.

Робърт разгледа следващата фотография — тяло на мъж, което лежеше на пода пред леглото и мъртвата жена. Главата и по-голямата част от врата липсваха. Двуцевната пушка беше паднала върху торса му и отчасти в огромна локва кръв. Ръцете му бяха на приклада. Съдейки по пораженията на главата, Хънтър разбра, че човекът е изстрелял едновременно и двата патрона и че е сложил дулата под брадичката си.

Прелисти набързо останалите снимки и прочете докладите от разследването и аутопсиите. Стигна до последната страница в папката и най-после намери онова, което търсеше — дневника на местопрестъплението. Дотам бяха имали пряк достъп осем души — окръжният съдебен лекар, криминалист-следовател, шерифът и двамата му заместници, шефът на полицията Купър и двама полицаи от Хийлдсбърг.

— Полицаите Перес и Кимбъл още ли работят? — попита.

Суарес почеса тънкия белег под брадичката си.