Крис Картър - Хищникът

— Ами файловете в твърдия диск?

Робърт наклони глава на една страна.

— Защитени са с парола. Компютърът е в отдел „Информационни технологии“, но не са имали спешни искания, докато не им се обадих преди няколко минути, затова все още няма нищо.

Те прегледаха гардероба — няколко рокли, някои от тях дизайнерски, дънки, тениски, блузи, сака и богата колекция от обувки и чанти. Хънтър провери хладилника, бюфетите и кофата за боклук в кухнята. Нищо необикновено. Отидоха във всекидневната и Робърт огледа снимките и заглавията на книгите на лавиците до канапето, а после тръгна към ателието.

Лора Мичъл беше лиричен абстракционист и творбите й се състояха предимно от цветове и форми, безразборно нахвърляни на платната. Подът беше осеян с палитра от пръски боя — почти като произведение на модерно изкуство. До западната стена бяха наредени десетки завършени картини. В главното работно пространство бяха разположени три триножника, двата покрити с някога бели чаршафи. На третия имаше недовършена картина с размери деветдесет на шейсет сантиметра. Робърт се вгледа в нея и после махна чаршафите от другите два статива. И двете картини също изглеждаха недовършени.

Гарсия разгледа завършените платна до стената.

— Не разбирам модерното изкуство.

— Какво искаш да кажеш? — попита Хънтър.

— Ами, погледни тази картина. — Карлос се дръпна, за да може партньорът му да я види. Платното беше изрисувано с пастелни зелени и оранжеви цветове, обградени от бликащо от енергия червено и леки щрихи синьо и жълто. За Гарсия багрите бяха несвързани.

— Какво за нея?

— Нарича се „Изгубени хора в гора от огромни дървета“.

Робърт повдигна вежда.

— Точно така. Не виждам хора, няма гора и нищо не прилича на дърво. — Гарсия поклати глава. — Иди го разбери.

Хънтър се усмихна и се приближи до големия прозорец в лявата страна на ателието. Беше заключен отвътре. Той огледа ателието, а после се намръщи и се върна в спалнята, където отново провери гардероба на Дора.

— Намери ли нещо? — попита Карлос, докато гледаше как партньорът му отива в банята.

— Още не. — Робърт прерови коша с мръсните дрехи.

— Какво търсиш?

— Дрехите й за рисуване.

— Какво?

— В хола ще намериш три снимки на Лора, направени, докато работи. На всичките е облечена с една и съща стара зеленикава риза и туристически панталони, целите изцапани с боя. — Той погледна зад вратата. — И стари маратонки. Да си ги видял някъде?

Гарсия се огледа инстинктивно.

— Не Защо са ти тези дрехи? — озадачено попита той.

— Не ми трябват. Само се опитвам да установя, че липсват. — Хънтър се върна в ателието и показа триножника с недовършената картина. — Лора е работела върху това платно. Виж. — Посочи палитра за рисуване със засъхнали бои, небрежно оставена върху дървена поставка до статива. Вдясно имаше буркан с четири различни по размери четки. Водата в буркана беше мътна от утайката от стари бои. Върху палитрата имаше друга четка, сякаш залепнала за нея. Върхът й беше засъхнал, втвърден и оцветен в яркожълта боя. — А сега огледай ателието. Лора, изглежда, е била много организирана. Но дори да не беше, художниците не оставят четките да се втвърдят от боята и да изсъхнат. За Лора би било съвсем лесно да я пусне в буркана с водата, за да я изчисти.

Гарсия се замисли.

— Нещо е привлякло вниманието й, докато е работела, може би звук, похлопване на вратата… — продължи той мисълта на партньора си. — Тя оставя четката и отива да види.

— И вероятната причина да не намерим работните й дрехи и обувки е, защото Лора е била с тях, когато са я отвлекли.

Робърт спря до няколкото завършени платна, наредени до отсрещната стена.

Нещо в голямата картина вдясно привлече вниманието му. Платното изобразяваше изумителен наклон, променящ се от жълто в единия край до червено в другия. Той отстъпи няколко крачки назад и наклони глава на една страна. Картината беше подпряна на стената под ъгъл шейсет и пет градуса, но трябваше да се гледа хоризонтално, а не отвесно. От разстояние цветовата комбинация беше хипнотична. Лора определено имаше талант и невероятно разбиране за цветовете, но не това привлече погледа на Хънтър.

Той се приближи до картината, приклекна до нея и огледа пода наоколо, а после надникна зад платното.

— Интересно.

Уитни Майърс влезе в офиса си в Лонг Бийч. Франк Коен, помощникът й и експерт по проучванията, прелистваше компютърни разпечатки. Той вдигна глава, когато тя затвори вратата след себе си.