Крис Картър - Хищникът

Жената се втренчи в белия непалски килим в средата на стаята, докато се опитваше да си спомни.

— Само че започнала да получава имейли от някого, който бил влюбен в картините й.

— Показвала ли ви е имейлите?

— Не.

Хънтър погледна въпросително Рой, който поклати глава.

— Каза ли ви какво пише в тях?

— Не. Лора не го смяташе за важно и само сподели, че е почитател, който се възхищава на творбите й, но аз имах чувството, че нещо я плаши — отвърна Дениз.

Робърт пак отбеляза нещо в тефтерчето си.

Дениз се приближи до Хънтър, застана до него и го погледна в очите.

— Колко добри сте вие и екипът ви, детектив?

Той се намръщи, сякаш не разбра въпроса.

— Искам да знам дали можете да хванете копелето, което нарани дъщеря ми и я отне от мен. — Тъгата в гласа й беше изчезнала, заменена с безспорен гняв. — Не ми казвайте, че ще направите всичко възможно. Полицаите винаги правят всичко възможно, а това рядко е достатъчно. Знам, че ще направите всичко възможно, детектив. Искам да ме погледнете в очите и да ми кажете, че вашето „всичко възможно“ ще бъде достатъчно. Обещайте ми, че ще заловите негодника. И че ще накарате този изрод да си плати.

Уитни Майърс използва малкото устройство, което Леонид Кудров й беше дал, и активира портите на подземния гараж в жилищната сграда с апартамента на Катя. Влезе и веднага забеляза огненочервения мустанг кабрио на Катя, паркиран на едното от двете места, запазени за мансардата й. Майърс спря на свободното място до него, слезе и сложи дясната си длан върху капака на колата. Беше леденостуден. Тя погледна през стъклото. Всичко изглеждаше наред. Светлинката на алармата мигаше на таблото и показваше, че е активирана. Уитни огледа гаража. Мястото беше добре осветено, но имаше доста тъмни кътчета и ъгли, където някой можеше да се скрие. Тя видя само една охранителна камера, на тавана, обърната към входа на гаража.

Майърс извади ръкавици от кутия на задната седалка на автомобила си и се качи с асансьора в мансардата. След това отвори апартамента на Катя с ключовете, които Леонид Кудров й беше дал. Нямаше аларма. Нито следи от влизане с взлом.

Тя безшумно затвори вратата и спря. Всекидневната беше огромна и стилно обзаведена. Уитни я огледа внимателно. Всичко изглеждаше на мястото си. Нямаше следи от борба.

Тя се приближи до стълбището в ъгъла и се качи на горния етаж. Намери ключовете на Катя на поднос върху висок шкаф, отрупан със семейни снимки.

Майърс тръгна по коридора и влезе в спалнята. Стените бяха боядисани в розово и бяло и върху идеално оправеното двойно легло имаше толкова много плюшени играчки, че цяла детска ясла би си играла със седмици.

Уитни провери възглавниците. Не миришеха. Никой не беше спал там снощи.

На поставка в края на леглото бяха сложени двата куфара на Катя. Бяха отворени, но, изглежда, не й беше останало време да извади дрехите си. Вратата на балкона беше заключена отвътре. И там нямаше следи от влизане с взлом.

Майърс се приближи до вградения гардероб. Дъхът й секна от колекцията от тоалети, обувки и чанти на Катя.

— Охо! — Прокара пръсти по рокля на Джанбатиста Вали. — Гардероб мечта. Катя има вкус.

Забеляза, че от закачалката в банята липсва хавлиена кърпа за коса.

Тя излезе от банята и влезе в следващата стая — там, където Катя се упражняваше. Помещението беше просторно, но семпло. Стереоуредба върху дървен шкаф, два музикални статива, минихладилник в ъгъла и удобно кресло до стената. Калъфът на цигулката на Катя беше на масичката за кафе до вратата. Безценната й „Лоренцо Гуаданини“ лежеше вътре.

Леонид беше казал на Майърс, че дъщеря му е обсебена от цигулката си и ако инструментът не е до нея, ще бъде в сейфа зад големия портрет на Чайковски на стената.

Уитни намери картината и провери сейфа. Беше заключен. Въпреки убедеността си, че Катя е напуснала града за няколко дни, сега започваше да я обзема лошо предчувствие.

Тя се върна долу и влезе в кухнята — голяма като в повечето мансарди в Лос Анджелис. Работни плотове от черен мрамор, лъскави стоманени домакински прибори и множество тенджери и тигани, окачени над барче в средата, които можеха да послужат на всеки малък ресторант да си изкарва парите.

Първото, което забеляза, беше липсващата хавлия от банята на горния етаж. Лежеше на пода на няколко крачки от хладилника. Тя я взе, доближи я до носа си и усети приятно ухание на плодове, което съответстваше на шишенцето с дизайнерски балсам за коса в банята на Катя.