Крис Картър - Хищникът

Спомняше си, че само за няколко минути се върна у дома, след като остави баща си на бензиностанцията. Пъхна фигурките в джоба на якето си, прескочи оградата и зачака в храстите, водещи към задния двор. Искаше да се увери, че майка му не е там. И без това беше твърде студено за нея да седи на двора. Андрю се втурна към стената и започна да се катери по решетката с увивните растения, както правеше всеки ден, само че този път внимаваше повече от обикновено, за да не изцапа новите си маратонки. Провря се през кръглото прозорче на покрива и се вмъкна в тайното си място.

Както винаги първо събу маратонките си и нахлузи дебели вълнени чорапи. Дъските на пода на тавана бяха стабилни и той отдавна знаеше къде скърцат, но пак трябваше да бъде предпазлив, когато стъпва там. Беше се научил да ходи на пръсти и да приплъзва крака на пода и това му позволяваше да се придвижва безшумно.

Сложи трите фигурки върху щайгата в ъгъла, погледна ги и се усмихна. Погледът му се отмести към пакета с памук и кутийката с кламери на пода до щайгата. Почувства как в тялото му се разлива някаква топлина, нещо, което не беше изпитвал отдавна. Изведнъж изплези език подигравателно на памука и кламерите. Вече нямаше да му трябват. Баща му беше обещал, че повече няма да се кара с майка му. А баща му винаги изпълняваше обещанията си. Пак щяха да бъдат щастливо семейство като преди. И това означаваше, че Андрю вече няма да си причинява болка.

Той се настани в любимия си ъгъл и взе няколко комикса. Беше ги чел всичките, но това нямаше значение.

Седя там и прелиства списанията може би два часа, когато чу шум в стаята на родителите си. Остави комиксите и погледна през една от многото дупки, които беше направил в пода. Майка му току-що беше влязла в спалнята. Беше се увила в пухкава жълта хавлия. Косата й беше мокра и сресана назад. Андрю отмести поглед от дупката миг преди майка му да махне хавлията. Беше я виждал гола, но тогава стана грешка. Тя стоеше на място, откъдето не се виждаше нищо и когато най-после се появи, беше гола. Андрю знаеше, че не трябва да гледа майка си или баща си голи. Беше ги виждал да се крият под завивките и да издават странни звуци. Децата в училище го наричаха „чукане“, но доколкото виждаше, нито единият от родителите му, изглежда, не се забавляваше особено много.

Андрю продължи да разглежда комиксите, съзнавайки, че сега трябва да пази абсолютна тишина, но после чу, че вратата на спалнята на родителите му се трясна с огромна сила. Надзърна през пролуката и дъхът му се смрази. До затворената врата стоеше баща му, но лицето му беше неузнаваемо и изпълнено с такъв гняв, че Андрю се уплаши. Ръцете, раменете и ризата на баща му бяха облени в кръв. Майка му стоеше гола и вцепенена пред съпруга си.

— Господи! Какво се е случило? Къде е Андрю? — попита тя. В гласа й се прокрадна паника.

— Не се притеснявай за Андрю, лъжлива курво — изкрещя Рей с такъв яростен глас, че стаята се разтресе.

— Интересувай се от шибания си любовник.

Емили се поколеба.

— Вече няма да се чукаш с него. — Рей извади от джоба си нещо, което приличаше на окървавено парче месо.

Емили извика задавено:

— Мили Боже! Какво си направил? Какво си направил, за Бога? — Ужасена, тя сложи ръка на отворената си уста.

— Погрижих се онова жалко същество Нейтън да не разбие друго семейство. — Рей се ухили сатанински. — И да не може да отрони нито дума, когато се срещне със създателя си. Може да се каже, че устните му са запечатани. — Той пристъпи към Емили.

Тя се дръпна назад и се опита да закрие с ръце голото си тяло.

— Защо трябваше да го правиш, Емили? Защо унищожи семейството ни? Защо измени на любовта ми? Защо ме караш да правя всичките тези неща сега? — От устата му хвърчаха пръски слюнка. Той пъхна окървавеното парче месо в джоба си. — Спомняш ли си какво си говорехме? — Рей не изчака отговор. — „Ти си онзи, когото търсих цял живот. Ти си моята сродна душа. Никога няма да се разделим, защото ти си човекът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си.“ Спомняш ли си?

Мълчание.

— Отговори!

Гласът на баща му беше толкова силен и изпълнен с гняв, че Андрю се подмокри.

— Д-да… — Майка му започна да плаче и да трепери толкова силно, че едва не се задуши.

— Но аз не бях онзи, когото си търсила. Излъга ме, измамна кучко! Накара ме да вярвам, че съм свещен… специален… вечен. Но не беше така, нали? Аз не ти бях достатъчен.

Устните на Емили не помръдваха.

— Той ли беше? Нейтън ли беше всичко за теб? — Рей се приближи още и Емили опря гръб в стената. Нямаше къде да отиде. — Обичаше ли го?