Морис Льоблан: Госпожицата със зелените очи

Жодо беше смаян. Смелостта на Раул и признанието му за опасността, на която беше изложена Аврелия, го объркаха. Това издигна още повече в очите му авторитета на бившия му противник. Нито за миг не помисли да се възползва от положението. Два гърмежа отекнаха между скалите. Жодо каза след това:

— Роден сте за лидер. Всеки човек е готов сляпо и без колебание да ви се подчинява. Вземете тетрадките и завещанието на маркиза.

Раул прибра книжата и му каза:

— Ще направя от теб човек. Естествено, ти никога няма да станеш почтен, но все пак ще бъдеш поносим мошеник. Нали нямаш нужда от тази лодка? Тя ще ми помогне да стигна по-бързо при Аврелия. Ще ти дам един съвет: не се показвайте повече по тези места. На ваше място още тази нощ бих тръгнал към Клермон Феран. Това е всичко, довиждане до утре.

Той се качи в лодката и потегли.

— Не са лоши хора — каза си Раул. — Погъделичкаш ли природното благородство на сърцето им, веднага стават по-отзивчиви. Естествено те ще получат чековете си, независимо, че едва ли в сметката на де Лемези има пари.

С помощта на веслата разстоянието от двеста и петдесет метра не беше препятствие за Раул. Стигна до пещерата за няколко минути и с лодката влезе в нея.

— Чухте ли сигнала ми, Аврелия? Победихме! — извика той.

Фенера закачен на носа на лодката осветяваше всичко наоколо. Аврелия спеше тихо в хамака. Беше потънала в царството на съня, успокоена от обещанието на любимия си, на когото вярваше безгранично. Може би до нея беше достигнало ехото от двата гърмежа, но то не беше я събудило…

Когато на другата сутрин отвори очи, тя видя на дневната светлина чудни неща. Водата беше изтекла обратно. Раул, наметнат с овчарска аба, спеше дълбоко в лодката, която се намираше в дъното.

Аврелия продължително го гледа с очи, изпълнени с нежност и любопитство. Кой беше този човек, чиято воля се противопоставяше на съдбата и беше способен на чудеса? Беше чула, без да обърне голямо внимание, произнесеното от Марескал име Арсен Люпен. Трябваше ли да предполага, че Раул е самият Арсен Люпен?

— Кой си ти, когото обичам повече от живота си? Кой си ти, дето непрекъснато ме спасяваш, сякаш за това си предопределен? — попита тя тихо.

Раул се събуждаше и бавно отговори на въпросите на Аврелия:

— Синята птица, която носи щастие на добрите малки момиченца. Тя ги защитава от злите феи и ги отвежда в прекрасното им царство.

— Твърдиш, че имам свое царство, любими?

— Да, разбира се. Когато си била на шест години, си се разхождала в него. Днес то ви принадлежи по волята на един стар маркиз.

— Искам отново да го видя, Раул!

— Най-напред трябва да похапнем — каза той. — Разглеждането му ще бъде кратко. Това, което с векове е било пазено, скрито, може да излезе на бял свят само когато станете господарка на царството си.

Вярна на навика си, тя избягваше да разпитва за това, което беше извършил. Не знаеше какво е станало с Жодо и Вилхелм, както и с маркиз де Талансей. Предпочиташе да не се интересува от нищо и да се остави да я водят.

След няколко минути излязоха заедно. Уморена от силното вълнение, Аврелия облегна глава на рамото на Раул, като шепнеше:

— Раул, това е същото… същото, което видях на другия ден…

Картината, която се простираше пред тях, беше удивителна! В цялата падина, от която водата се беше оттекла, се простираха останки от паметници и храмове. Те бяха без покриви, с прекършени колони и разкривени стъпала и наподобяваха поразена от гръм гора. Въпреки това все още пазеха благородството и красотата на един отминал, но цветущ живот. В дъното се виждаше триумфалният римски път. Той беше ограден от двете си страни със симетрични храмове и полуразрушени статуи. Виеше се между колоните на разрушени арки, изкачваше се по брега и стигаше до пещерата, където навярно са се извършвали жертвоприношенията.

Всичко блестеше от влагата. Тук-там парчета от мрамор или злато отразяваха слънчевите лъчи.

От двете страни течаха водите на двата водопада.

Форумът — каза Раул, който беше побледнял, а гласът му издаваше вълнение. — Това е форумът. В документите на стария маркиз има точен план и обяснение за разположението му. Град Жювен е бил разположен под голямото езеро. Под водите на малкото са се намирали баните и храмовете на боговете. Те са били посветени на Здравето и Силата и са били наредени около храма на Младостта, както показват колоните.

Той хвана Аврелия около талията и те заслизаха по свещения път. Краката им се хлъзгаха по големите плочи. На някои места имаше водни растения, мъхове и празни пространства, постлани с дребни камъчета. Между тях лъскаха дребни монети. Раул се наведе и взе две от тях. Те бяха с образа на император Константин.