Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Да.

— Там в сандъците сигурно има още.

— Да.

— Стреляте ли понякога по летящи цели?

— Да.

— В тази местност има диви гълъби. Сигурно стреляте и по тях?

— По гълъби не.

— Понякога по патици?

— Много често.

— Добър ли е тук ловът на патици?

— Да.

— Ако улучите някоя патица във въздуха, вероятно тя умира веднага?

За момент в очите на Уитерспоон светна ловджийска страст.

— Най-често става така. За ловеца няма нищо по-радващо от точния изстрел, който веднага убива. Ако вземете една пушка, калибър 20-и, с едри сачми и улучите патицата с основния заряд, тя умира толкова бързо, че дори не усеща удара. Лети си спокойно и след секунди пада мъртва.

— И много често пада във водата?

— Да.

— И как прибирате след това патицата от дъното? Имате ли за това мрежа или нещо друго?

— Като такъв брилянтен адвокат, мистър Мейсън, имате съвсем малка представа за неща, които са общопознати — каза Уитерспоон със снизходителна усмивка.

— Защо? — попита учудено Мейсън.

— Патиците не потъват! Дори и да са убити, остават да плуват над водата — каза надуто Уитерспоон.

— Наистина?

— Разбира се.

— Тогава значи — каза Мейсън — въпросната патица също не би потънала, дори и да е зашеметена от газ. Това нейно състояние, описано от полицая като давене, сигурно е имало друга причина.

Уитерспоон, който едва сега разбра в какъв капан е попаднал, се размърда в креслото, като че ли искаше да стане. Лицето му стана тъмночервено.

— Проклятие, Мейсън, вие… — и спря дотук.

— Само се опитах да ви изясня ситуацията — продължи Мейсън с учтив тон. — Мисля, че е доста деликатна. Вие сте идентифицирал патицата пред полицията и без съмнение сте я пратил по следите на Адамс. Вярно е, нали?

— Е, да, аз споменах това за патицата и казах на полицията, че за последен път съм я видял в Адамс. Те сами могат да направят заключения от това. Много вероятно е Адамс да е бил госта, за когото Милтър е приготвял пунш.

— Много лошо, не сте пратил полицията по следите на Марвин Адамс — поклати тъжно глава Мейсън. — Полицията ще го арестува за убийство, и то само поради уликата „патица“. Според твърденията на полицая Хагерти, патицата се е давела. Бедното животинче. Сигурно е било свикнало много с Марвин и след като той си е отишъл и я оставил в аквариума на Милтър, тя е направила опит да се самоубие чрез удавяне. След това при оживлението, което настъпи при откриване трупа на Милтър, тя е променила решението си и е стигнала до убеждението, че животът има някакъв смисъл. Тя е…

— Престанете! — извика яростно Уитерспоон. — Все ми е едно какво съм се споразумял с вас. Няма повече да търпя да се отнасяте с мен като с…

Мейсън дръпна силно от цигарата си и каза:

— Това е само едно предупреждение за клопката, в която сте попаднал. Един добър защитник ще ви направи жалък пред съда. Ако във водата е имало нещо, от което патицата е можела да се удави, то тогава тя щеше да се удави. Защитникът, който се заеме с това нещо, ще ви изпече на бавен огън.

— Тук в областта нямаме адвокати от този ранг — каза Уитерспоон слот поглед. — А в края на краищата аз имам, някакво положение в нашия окръг. Щом като кажа: „Това е моята патица“, значи е така и никой няма да ме подложи на кръстосан разпит.

— И адвокатът изобщо няма да се усъмни, че една патица може да се дави?

— Е, — поколеба се Уитерспоон — полицаят каза, че е изглеждало, че патицата се дави.

— И никой от адвокатите в тази област не би ви извикал на кръстосан разпит?

— Съвсем сигурно — не.

— А защо не?

— Първо, никой не би си позволил. И второ, това не би ми харесало.

— Но ако Адамс бъде обвинен в убийство, той може да бъде защитаван и от външен адвокат — каза Мейсън. — Например някой от Лос Анжелос.

— Кой адвокат от Лос Анжелос би се наел да защитава младеж, който няма пари, влиятелни приятели…

Мейсън махна цигарата от устата си, погледна твърдо Уитерспоон и каза:

— Аз.

Изминаха няколко секунди, докато Уитерспоон успя да схване значението на тези думи.

— Вие!? Но вие сте ангажиран от мен!

— За да разкрия тайната около старото убийство, да. Но ние не сме се споразумявали за друг криминален случай. Имате ли някакви възражения?

— Собствено аз не бих имал никакви… — Уитерспоон димеше възбудено. — Вие разбирате, че аз не трябва да попадам в недостойно положение. С тези думи за идентифицирането на патицата…

— За да предотвратите това има само един начин.