Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Какъв?

— Да не идентифицирате патицата.

— Но аз вече направих това!

— Обадете се в полицията и обяснете, че след като сте премислил спокойно, сте стигнал до убеждението, че патиците си приличат и не сте в състояние да кажете нищо повече от това, че по големина и цвят въпросната патица прилича на тази, която Марвин е взел от двора.

Уитерспоон потърка неспокойно брадичката си, размишлявайки над това предложение.

— Ах, но дяволите Мейсън, тя е същата! Можете да остроумничите колкото си искате, но знаете, както знам и аз, че това е същата патица.

Мейсън се усмихна на своя домакин.

— Още веднъж ли искате да ви обясня всичко? — попита той.

— За Бога, не! Доникъде няма да стигнем по този начин.

— Тогава телефонирайте на полицията и кажете това, което ви съветвам.

Уитерспоон упорито поклати глава. Известно време Мейсън го наблюдаваше замислено, след това каза:

— Казаха ми, че сте тръгнал веднага след мен.

— Да, но не можах да ви настигна.

— Вероятно сте минал покрай мен — каза Мейсън. — Спуках гума.

Уитерспоон смръщи чело, като че ли се опитваше да си спомни нещо.

— Не мога да си спомня да съм видял спряла кола. Карах много бързо.

— Една кода префуча покрай мен приблизително със сто и тридесет километра.

— Изглежда не съм ви забелязал при тази голяма скорост.

— Къде отивахте?

— В града.

— За да ме търсите?

— Да.

— И затова отидохте в жилището на Милтър?

— Така е.

— Само по тази причина?

— Да.

— Трябва да сте пристигнал в града около половин час преди мен.

— Не, най-много петнайсетина минути.

— Веднага ли отидохте при Милтър?

— Не.

— Защо?

— Минах покрай адреса, но не видях колата ви — ядосано отговори Уитерспоон. — Продължих да карам из града и дави търся. Струва ми се, че по пътя срещнах една позната. Опитах се да я намеря… Но със сигурност не съм бил половин час преди вас в града.

— Момент, да уточним нещо. Казахте, че сте срещнал една позната, но не сте могъл да я намерите отново?

— Припознал съм се. Това беше на главната улица, когато обикалях и ви търсех. Тогава видях въпросната личност, но бегло, тъй като тя тъкмо завиваше зад ъгъла. Вече бях преминал кръстовището, затова свих в първата пряка, като си мислех, че ще я открия, ако заобиколя.

— Коя беше тази жена?

— Не знам.

— Казахте, че ви е позната.

— Не. Само мислех, че ми е позната.

— Коя?

— Мисис Бур — каза след кратко колебание Уитерспоон.

— И това не беше тя?

— Не.

— Защо сте толкова сигурен.

— Попитах нощната сестра дали мисис Бур е била в града. Тя ми каза, че мисис Бур си е легнала много рано.

— В една стая ли живее с мъжа си?

— Сега, след нещастието, не. Преди имаха обща стая.

— При мистър Бур постоянно ли стои сестра?

— Да, засега, докато отново си върне разума.

— Какво не е наред с разума му?

— Обичайната лабилност, която се появява при някои пациенти след употреба на морфин. Лекарят обясни, че няма нищо необикновено. За известно време Бур беше много неспокоен. Кракът му е повдигнат с тежест, която виси от тавана. Свариха го, когато искаше да разхлаби въжето. Той искаше да се махне от стаята и твърдеше, че някой иска да го убие. Лекарят каза, че това е под въздействие на наркозата. Няма нищо страшно, но той трябва да бъде под наблюдение. Ако беше успял да слезе от леглото, костите щяха да се разместят и всичко трябваше да се прави отново.

Мейсън погледна часовника си.

— Е, вкъщи ме чака работа.

— Няма ли да останете тук през нощта?

Мейсън поклати глава, тръгна към вратата, спря пред нея и каза:

— За последен път ви съветвам! Обадете се в полицията и обяснете, че сте размислил за идентифицирането на патицата.

По пътя към града Дела Стрийт каза:

— Тръгнахме толкова бързо от къщата, че нямах възможност да разбера какво става. Какво се случи?

— Милтър беше убит.

— О-о! От кого?

— Ако не побързаме, през следващите дванадесет часа полицията ще обвини за това Марвин Адамс.

— Затова ли Лоиз изчезна така внезапно?

— Не знам — каза Мейсън, усмихвайки се.

— Шефе, защо не ми позволихте аз да направя това?

— Какво да направите?

— Каквото беше необходимо.

— Исках всичко да остане в рамките на семейството.

— Що се отнася до младежа, не трябва да се доверявате на Лоиз. Тя е влюбена в него до оглупяване. Ако й съобщите нещо, което по някакъв начин може да ви навреди, тя няма да се поколебае да се възползва от него, ако сметне, че по този начин ще му помогне.