Ърл Гарднър - Давещата се патица

Той взе домашния телефон.

— Не избързвайте — спря го с ръка Мейсън. — Нека да поприказваме за патицата, преди да извикате Лоиз тук. Ако съм ви разбрал правилно, вече сте казал на полицията, че е от вашето ранчо.

— Да.

— Откъде знаехте това? Какъв белег имаше тя?

— По дяволите, Мейсън, още ли ще се разправяме за тази патица? Всеки път, когато я споменете, правите иронични забележки. На патиците не се поставят белези.

— Защо не? — попита Мейсън, правейки се на наивен.

— Защото не е необходимо, по дяволите!

— Вие бележите ли своите коне и говеда?

— Да, разбира се.

— И по какви причини?

— За да се различават от животните на съседите.

— Много интересно — кимна Мейсън. — В Китай, където цели фамилии живеят на джонките си и също отглеждат патици, оцветяват перата на птиците, за да се различават.

— Какво общо има това с тази патица?

— Вие поставяте на говедата си белег, за да ги различавате от тези на съседите. Как тогава идентифицирате една патица като своя собственост, когато тя може да принадлежи и на друг?

— Вие много добре знаете, че това е моя патица!

— Представям си как ще стоите пред съдебните заседатели — каза Мейсън. — За вас това ще е много неприятно. Вие още отсега сте с предубеждение. Вие ще кажете: „Да, това е моята патица“. Тогава прокурорът ще каже: „Кръстосан разпит.“ И защитникът ще ви попита: „По какви признаци можете да разпознаете тази патица като своя?“

— Е, най-напред по цвета и големината.

— Охо! — каза Мейсън. — Защитникът ще ви попита: „Какво особено има в цвета и големината й?“

— Тя е с жълт цвят, какъвто имат младите патици. И тази е със същата големина, като тези от същото люпило.

— Колко са те?

— Осем или девет — не знам точно.

— И коя от осемте или деветте взе Адамс?

— Не говорете глупости! Това не може да се каже.

— Значи — каза Мейсън с усмивка, — вие сте съгласен, че тази патица изглежда точно така, както осемте или деветте от същата големина и цвят.

— Е, и какво от това?

— Това, че вие не сте в състояние да кажете за коя от осемте или деветте патици става дума.

— Не, разбира се. Ние не ги кръщаваме.

— И без съмнение — продължи Мейсън, — в другите имения в долината също има патици. И е възможно и в другите дворове да има патици, които по големина, възраст, цвят да са еднакви с вашите?

— Може да се приеме.

— И ако всички тези патици бъдат събрани в двора ви и се смесят с вашите, тогава не бихте могъл да разпознаете своите.

Уитерспоон пушеше мълчаливо пурата си, но бързината, с която издухваше дима издаваше нервността му.

— Вие разбирате, че ако се опитате да идентифицирате патицата пред съда, ще бъдете доста тъжна фигура.

— Полицаят казваше, че когато е влязъл, с нея е ставало нещо много особено — каза Уитерспоон. — Вие сигурно знаете нещо за това.

— Да, патицата беше почти потънала — отговори Мейсън. — Но това не е необичайно, патиците могат да се потапят под вода.

— Но полицаят обясни, че тя изглеждала… изглеждала е като… като че ли се дави.

— Патица да се дави? — повдигна невярващо вежди Мейсън.

— Поне така каза полицаят.

— Е, тогава отпадат всякакви съмнения — каза Мейсън и в тона му се долавяше преувеличено облекчение. — Тогава можете да не се безпокоите.

— Какво значи това?

— Че вие можете да идентифицирате вашата патица. И то без всякаква трудност.

— Как?

— Сега вече вашата патица стана различима — каза Мейсън с доброжелателна усмивка. — Ако въпросната патица принадлежи на вас, тогава вие притежавате единствената патица в цялата Ривър Тал, а може би и в света, която не може да плува.

Уитерспоон го погледна мрачно.

— Проклятие! Вие знаете какво имам предвид. Марвин е химик. Той е сложил нещо във водата.

— Значи е имало нещо във водата? — попита Мейсън.

— Да, разбира се. Патицата се е давела.

— И тя удавила ли се е?

— Не. Съвзела се е и отново е започнала да плува.

— Тогава причината за нейното давене не може да е във водата.

— Може би причината е химичния газ — каза Уитерспоон. След като стаята се е проветрила, патицата отново е започнала да, плува.

— Аха, така. Много интересно. Вие имате доста огнестрелни оръжия, Уитерспоон, Сигурно сте страстен ловец?

— Да — каза Уитерспоон, но личеше че не му е приятна смяната на темата.

— Главите там горе сигурно са от убити от вас животни.

— Да.

— Много хубави ловни оръжия.

— Да.

— И ловджийски пушки със сачми, ако не се лъжа?