Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Познавате ли Лесли Милтър?

— Не.

— Някой правил ли е опит да ви изнудва?

— Мен! Боже мой, не.

— Къде бяхте тази вечер?

— Какво ви засяга?

— Твърде много. Не ме бавете, нямам време. Дори секундите са ценни. Къде бяхте?

— Бях в града. Трябваше да изпълня една поръчка и да говоря с Марвин преди да отпътува.

— И? Успяхте ли?

— Да. Застигнах го на гарата.

— Не ви видях там.

— Не бихте могли. Ние бяхме при експресните купета, съвсем назад.

— Колко време преди да дойде влакът?

— Аз дойдох десет минути преди да отпътува влакът, а Марвин една, две минути след мен.

— Вие стояхте на тъмно докато се сбогувате?

— Да.

— И какво още трябва да ми обясните?

— Моля?

— Разделихте се с него тук, защо след това забързахте към града?

Тя издържа погледа му. Той почувства как мускулите й се напрегнаха под ръката му.

— Той трябваше да ме откара в Юма и там да се оженим.

— Кога?

— Още тази нощ.

— И той не поиска?

— Не.

— Така е по-добре — каза Мейсън. — Когато си тръгна от тук, взе ли със себе си патица? Говорете бързо, но тихо.

— Да.

— Какво направи с нея?

Тя отговори нервно:

— Е, той… той я взе със себе си и попита, дали може да я задържи за няколко дни. Обеща ми да я върне. Той иска да покаже експеримента на един свой приятел.

— Откъде взе патицата?

— От нашия двор с птици. Там имаме една патица с малки патенца… Не знам какво е станало с патицата, която той взе. На гарата не беше при него… Аз съвсем забравих за това.

— Сега слушайте, без да ми противоречите. Вземете фенерче и идете в двора с птиците. Все едно под какъв предлог. Уж, че търсите някой от служителите или кажете, че сте забелязала непознат човек. Вземете със себе си едно от кучетата, вързано. Вземете една малка патица и я донесете тук.

— Аз… — тя замълча, тъй като кучетата започнаха да лаят.

— Татко! — извика тя, когато Уитерспоон извика на кучетата и лаят спря.

— Отивайте и донесете патицата — каза Мейсън. — След това отпътувайте за фала. Колата, с която си отиде Марвин е пред къщата му. Не е заключена. Оставете патицата вътре, под седалката. И след това се върнете колкото може по-бързо.

Тя бързо пое въздух.

— Можете ли да ми кажете, какво…

— Не! — отговори Мейсън. — Нямам време за това. И не говорете с никого, дори и с баща си, за давене на патици. Сега напред!

Тя безмълвно се обърна и изтича с леки стъпки. По коридора вече отекваха стъпките на Уитерспоон. Мейсън се обърна и каза равнодушно:

— Чух, че сте ме търсил.

— Боже мой, Мейсън, чухте ли какво е станало?

— С Милтър ли?

— Да.

— Бях там, когато полицията влезе в жилището му — каза Мейсън.

— Ужасно е… Искам да говоря с вас. Елате долу, в моята работна стая. Мейсън, ние сме в отвратително положение.

— В каква степен?

— Аз… по дяволите, знаете това толкова добре, колкото и аз.

— Съжалявам. Не ви разбирам съвсем добре.

— Ако си спомняте, казах ви, че когато Марвин си тръгна, взе със себе си една патица.

— Да.

— Тази патица се намираше в стаята на Милтър, в аквариум със златни рибки.

— Същата патица?

— Разбира се, че същата. Познах я.

— Как се казва? — попита Мейсън, като вървеше след Уитерспоон по коридора.

Уитерспоон хвърли кратък поглед през рамо.

— Детективът? Милтър. Лесли Милтър.

— Не, името на патицата.

Уитерспоон спря изведнъж.

— По дяволите! За какво всъщност говорите?

— За името на патицата — каза Мейсън и спокойно взе цигара от табакерата си.

— Господи, но патиците нямат имена! Това е една малка патица. П-а-т-и-ц-а. Малка птица, пиле на патица.

— Разбрах вече — каза Мейсън.

— Що за глупост е това, да ме питате за името на патицата? Патиците не се кръщават — каза Уитерспоон и сви вежди, очите му ядовито святкаха.

— Но вие сте идентифицирал споменатата патица като тази, която Марвин е взел със себе си — натъртено каза Мейсън.

Уитерспоон се сиря слисан, след това продължи по коридора, отвори вратата на стаята и светна лампата. Мейсън запали клечка кибрит и я поднесе към цигарата си.

— Сега не е време за глупости — каза Уитерспоон.

— Да, нали? — отвърна Мейсън.

Стаята на Уитерспоон беше голямо помещение, обзаведено с ранноамериканска мебел. На стената висяха картини на каубои на коне, които се изправят на задните си крака, и каубои, които гонят бикове. Между картините имаше препарирани глави, ловни оръжия и чанти за муниции. Стените бяха облицовани с борово дърво и около камината чрез изгаряне бяха нанесени знаците на най-прочутите коневъди от Запада.