Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Хей! — изкрещя полицаят. — Настрана от телефона. Донесете ключа, иначе ще го взема сам.

Те чуха отново шума от пантофите по коридора.

— Трябваше дълго да го търся — излъга домоуправителката.

— Бихте ли ми казала името си, в случай, че имам разправии?

— Хагерти — каза полицаят, като вземаше ключа. Мейсън тръгна с него, почака докато пъхне ключа в ключалката и каза:

— Е, аз няма да идвам с вас. Не е толкова важно това, за което исках да говоря с него.

Той се обърна да си тръгне. Когато беше направил вече две крачки, полицаят извика:

— Момент. Не съм толкова сигурен в това.

— В какво?

— Че това, за което искахте да говорите с него, не е важно.

— Моля?

— Как мислите, защо взех този ключ?

— Откъде да знам.

— Преди малко една дама се обади в участъка и каза, че тук нещо не е наред. Известно ли ви е това?

— Не.

— Не знаете ли коя може да е жената, която телефонира?

— Не.

— Тогава просто ще дойдете с мен. Останете за минута. Искам да погледна горе, може би няма нищо. Но сигурно ще трябва да отговорите на някои въпроси.

Той тръгна по стълбите и Мейсън послушно го последва.

Влязоха в стая, която служеше за спалня и всекидневна. Голяма част от едната стена беше въртяща се, за да може да се сваля скритото през деня легло. Мебелите бяха скромни, тапицерията на креслата беше малко избеляла. В средата на стаята имаше маса, върху която лежаха няколко списания. На единия й край стоеше голям кръгъл аквариум. На дъното му растяха водни растения, виещи се около миниатюрна кула. Между тях се виждаха цветни миди. Две златни рибки плуваха мързеливо. И в това голямо стъклено кълбо, потопена дотолкова, че на повърхността се показваха само горната част от главата и човката, една патица правеше усилия да не потъне.

Проследявайки погледа на Мейсън, полицаят също видя аквариума. Той се обърна, но внезапно спря.

— Хей, какво става с патицата?

Мейсън само бегло погледна натам и каза бързо:

— Мисля, че тази врата води към някаква стая.

— Искате ли да рискувате? — каза Хагерти.

Той почука. След като не се обади никой, отвори вратата, погледна през рамо и каза:

— Интересно. Тази патица… може да е болна.

От стаята проникна особен мирис. Съвсем слаб, лютив мирис. В помещението, което явно служеше за трапезария, имаше маса, скрин и няколко стола.

— Да отворим веднага прозореца, този въздух не ми харесва — каза Мейсън. — Какво всъщност ви доведе тук? Искам да кажа, какво по-особено каза тази жена?

— Каза само, че тук нещо не е в ред. Да погледнем ли и в следващото помещение?

Хагерти отвори вратата. Оказа се баня. Празна. Очевидно неизползвана. Мейсън отвори прозореца в стаята докато полицаят отвори друга врата, която водеше към кухнята.

Мейсън използва тази възможност да се върне във всекидневната и пъхна ръка в аквариума. Малката патица вече се беше отказала да се бори. Той измъкна от водата една почти неподвижна, топка от мокри пера. Извади носна кърпа, изстиска водата от перата и подсуши патенцето. То раздвижи изтощено краката си.

Чуха се тежки стъпки. Мейсън пъхна животинчето в джоба на палтото си. Полицаят Хагерти се приближи клатейки се, лицето му беше пепеляво.

— Кухнята… има мъртвец… трябва да е газ. Опитах…

Той се спъна и падна пъхтейки върху един стол.

През полуотворената врата на кухнята Мейсън успя да зърне просната на пода мъжка фигура. Той задържа дъха си, изтича към кухнята и затвори вратата. Върна се бързо във всекидневната и каза на полицая:

— Покажете главата си през прозореца и вдишайте дълбоко чист въздух.

Хагерти кимна. Мейсън го подкрепи до прозореца, където той се наведе навън. Мейсън бързо отиде до масата, взе аквариума, занесе го в банята и изсипа водата. После го напълни с вода от чешмата. Рибките спокойно заплуваха. Занесе аквариума в стаята и го остави на масата. Полицаят все още беше наведен през прозореца. Малката патица се беше съвзела малко, когато Мейсън я извади от джоба си. Той подсуши още веднъж перата и я сложи във водата. Тя отново можеше да плува.

Мейсън отиде до прозореца и попита полицая:

— Е, по-добре ли е?

— Нямам никакви сили… аз само… съвсем малко… погълнах… от това.

— Стаята ще се проветри бързо. Но трябва да отворим и прозореца на кухнята. Това е смъртоносен газ. Най-добре е да извикаме пожарникарите, те могат просто да счупят прозореца.

— Да, добре…аз ще… още една минута, след това… ще съм по-добре. Щеше да ме събори изведнъж.