Ърл Гарднър - Очарователният призрак

Когато Олга Джордън заедно с баща си пристигна в кантората на Мейсън и постави върху масата обещаните снимки и телеграмата, Пери Мейсън не можа да не обърне внимание на бащата. Той приличаше на типичен полковник-южняк: слабоват, с изправена стойка, добре поддържана брада, гъсти вежди и стоманеносиви студени очи със зеници, които напомняха игли.

— Моята дъщеря — започна той с гордост в гласа — е много полезна компаньонка и компетентен секретар, но е доста лош фотограф. Все пак тези снимки дават представа за този Хепнер. Радвам се, че сте се заинтересувал от него, мистър Мейсън. Струва ми се, че ключът към изясняване на произшествието се крие именно в Дъглас Хепнер.

— Моля седнете — покани ги Мейсън, а след това се обърна към мистър Корбин: — Вие предполагате, че все пак нещо се е случило?

— Струва ми се — отговори той, — че само силен шок може да причини подобна амнезия.

— Имало е и физически шок — уточни Мейсън. — Доколкото разбирам, това е станало в резултат на катастрофа.

— Да, да, разбира се. Но Олга, която е много проницателна и наблюдателна жена, смята, че от съществено значение се е оказал и темпераментът на Елеонор и че именно емоционалният шок е бил причина за загубата на паметта. Елеонор ми е много скъпа и бих искал да я предпазя колкото е възможно повече от бъдещи страдания. Ще ми се да вярвам, че тя не се е омъжила за онзи женкар Хепнер, а ако това е станало, то амнезията може да помогне на следствието. По този начин ще се избегне съдебния процес. Очевидно тя е престанала да помни каквото и да било още след инцидента и следователно сватбената церемония се е извършила в състояние на амнезия.

— С изключение на това — подчерта Мейсън, — че паметта й е била съвсем на мястото си както след катастрофата, така и след брачната церемония. Та нали тя ви е изпратила телеграмата.

— Така е — неохотно се съгласи Корбин.

— А освен това и две картички — добави Мейсън. — Всъщност бяха ли те написани от нейната ръка, искам да кажа с нейния почерк?

Корбин замислено прокара ръка по брадичката си и погледна надолу.

— Да, мистър Мейсън, сблъскахме се с доста странна ситуация. Честно казано не съм обръщал внимание на почерка на Елеонор. Та нали щом картичката е от нея, то би трябвало и почеркът да е неин. В този момент мога само да твърдя, че почеркът беше познат. Но не мога да кажа със сигурност: „Да, почеркът беше на Елеонор“. Що се отнася до телеграмата, то всеки би могъл да я изпрати. Лично аз искам да мисля, че онзи негодник Хепнер се е възползвал от състоянието на Елеонор и я е убедил да се омъжи за него, после е изпратил от нейно име телеграмата и я е принудил да напише онези картички. В края на краищата текстът беше много кратък, а… това не е в стила на Елеонор. В тях се чувстваше някаква сдържаност, която не е типична за Елеонор.

— Как смятате, каква цел би могъл да преследва Хепнер с женитбата си с вашата дъщеря? — попита Мейсън.

Корбин впи своите студени очи в Мейсън, после премести поглед върху Олга, а след това погледна отново Мейсън.

— Ако умра — най-накрая се реши да отговори той, — Елеонор ще наследи доста голяма сума.

— Чудесно — обобщи Мейсън. — Всъщност каква марка е неговият автомобил?

— „Олдсмобил“ — отговори Олга. — Един от моделите с най-големи размери. Той много се гордееше с него.

Неочаквано телефонът иззвъня. Дела Стрийт, която седеше близо до апарата, вдигна слушалката, слуша известно време, а след това я подаде на Мейсън.

— Пол Дрейк е. Очевидно има новости.

Мейсън взе слушалката.

— И така, Пери — започна Дрейк, — твоят нюх отново не ни подведе. Звънели са от Индио. Разговорът е бил на четири очи. Дъглас Хепнер се е обаждал на Седи Хепнер в Солт Лейк Сити.

— А провери ли и нейния телефон? — попита Мейсън.

— Още не съм успял — отговори Дрейк. — Реших веднага да ти съобщя за това, което научих. Имаш ли някакви идеи?

— Ще ти позвъня по-късно — каза Мейсън.

Той затвори телефона и се обърна към Корбин.

— Намерихме майката на Хепнер в Солт Лейк Сити. И така, ако сте нетърпеливи, мога да се обадя и да я попитам за местонахождението на сина й. Ако смятате, че не е толкова спешно, ще изпратя в Солт Лейк Сити хора, които да научат някои подробности за тази жена.

— Струва ми се, че е по-добре да позвъните — каза Олга.

— Добре. Дела, поръчай, моля те, частен разговор — помоли Мейсън. — Искам да поговоря с мисис Седи Хепнер. Телефонът е деветстотин и осем, тридесет и две, двадесет и шест. Ще бъде добре, ако запишеш нашия разговор на магнитофон.