Ърл Гарднър: Очарователният призрак

— Какво искате?

Мейсън отклони отговора.

— Съдейки по всичко, вие добре знаете кой съм — забеляза той.

— Познавам ви от снимките по вестниците. Вие сте Пери Мейсън, адвокатът, а това изглежда е Дела Стрийт — вашата секретарка.

— Отново сте права — каза Мейсън. — Може би все пак ще ни поканите вътре. Не е удобно да разговаряме на вратата.

На пода в стаята, в която ги въведе жената, Мейсън веднага забеляза няколко сутрешни вестника. Съобщенията за призрака бяха внимателно изрязани. През тези няколко секунди домакинята дойде на себе си.

— Мистър Мейсън, сигурен ли сте, че не сте сбъркали адреса и че съм ви необходима точно аз, а не някой друг? — попита тя. — Уверена съм, че никога не сте чували за мен. Казвам се Етел Билан.

Мейсън улови погледа на Дела Стрийт и й направи предупредителен знак.

— Седнете, Дела — покани я той, сядайки на едно от креслата. — Не, не съм объркал нищо, мис Билан. Именно с вас бих искал да поговоря. Аз защитавам интересите на една млада жена, за която вие вече сте прочела във вестниците — каза Мейсън, посочвайки разхвърляните по пода вестници.

Етел Билан поиска да каже нещо, но размисли и замълча.

— Вие имате съквартирантка? — попита Мейсън, оглеждайки стаята.

— Да.

— Кой живее тук с вас?

Етел Билан се огледа наоколо, като че ли търсеше от някого подкрепа. Погледът й се спря на телефона, а после се плъзна по-нататък — към прозореца. Накрая тя каза:

— В тази квартира живея отскоро. По-рано с мен живееше една млада жена, но тя се премести в източната част на града и аз… Все още не съм намерила съквартирантка.

Мейсън запали цигара и се облегна назад. Етел Билан му припомни, че е имала намерение да излиза.

Мейсън само кимна с глава и продължи да пуши мълчаливо.

— Мистър Мейсън, позволете все пак да разбера какво точно искате от мен?

Мейсън я погледна в очите.

— Вашата наметка ли беше облякла Елеонор през онази нощ?

Въпросът сякаш я замая.

— Аз… — започна тя и млъкна. — Аз… Това ли ви е довело при мен? Разбрали сте, че тя е облечена в моя дреха.

Мейсън с удоволствие дръпна от цигарата и изпусна дима на колелца.

— Мистър Мейсън, кажете ми, Елеонор ли ви насочи към мен или вие дойдохте тук, след като по някакъв начин сте разбрал, че тя е носила моя наметка?

Мейсън рязко се обърна към Етел Билан.

— Искаме да получим нейните вещи — каза кратко той.

— Откъде аз… откъде измислихте това, че нейните вещи са при мен?

Мейсън мълчаливо поклати глава.

— Доколкото разбрах, тя напълно е загубила паметта си и не помни къде е била и какво се е случило с нея през последните две седмици — колебливо каза Етел Билан.

Пери Мейсън отвърна на нейните думи с усмивката на египетски сфинкс.

— Е, добре — почти извика тя. — Нека бъде така, както вие искате! Елате с мен!

Тя влезе в една от стаите, отвори гардероба и каза:

— Всичко, което виси по закачалките, е на Елеонор. Този куфар, тази чанта и… този куфар.

— …с нощното бельо, предполагам — прекъсна я Мейсън, показвайки куфара на беди и червени квадратчета.

— Да.

— Дела, моля те да опаковаш нещата колкото се може по-компактно.

— Аз… — развълнува се Етел Билан, — но аз имам уговорена среща, мистър Мейсън. Всеки момент чакам да дойде посетител. Може би е по-добре да помогна на мис Стрийт, за да завършим по-бързо.

Мейсън се съгласи.

Жените свалиха от закачалките роклите и ги сложиха в куфарите. После събраха носните кърпи, чорапите и другите дребни вещи.

— Струва ми се, че това е всичко — каза накрая Етел.

— Вашата готовност за съдействие ще бъде взета предвид — многозначително отговори Мейсън.

Етел Билан като че ли не чу неговите думи, а каза нерешително:

— Знаете ли, мистър Мейсън, Елеонор не е платила наема за квартирата за тази седмица.

— Да, разбира се, — откликна с готовност Мейсън и извади от вътрешния си джоб портфейл. — Колко ви дължи?

— Осемдесет и пет долара.

Мейсън подаде парите на Етел Билан.

— От момента, в който официално представлявам интересите на своя клиент — започна той, — съм длъжен да представя сметка за направените разходи, затова не бихте ли се съгласила…

— С удоволствие — каза Етел.

Тя взе лист хартия и написа: „Получих от Пери Мейсън, адвокат на Елеонор Корбин, осемдесет и пет долара като наем за квартирата от 16 до 23 август“.

С мрачен вид Мейсън взе листа.

— Дела, аз ще взема двата куфара, а ти вземи чантата — каза той, сякаш правеше равносметка на визитата.