Ърл Гарднър: Очарователният призрак

Дела Стрийт взе една от кутийките, отви капачката и машинално пъхна пръст в крема.

— Интересно — каза тя. — Такъв никога не съм виждала.

Дела явно беше възхитена от нещо, което Пери Мейсън така и не можеше да разбере, но той веднага реагира на нейното внезапно мълчание.

— Какво има? — с тревога попита той.

Дела гребна по-дълбоко в крема.

— Шефе, вътре кремът е твърд, като че ли има стъкло или…

Тя взе лист хартия, сложи върху него това, което беше загребала от кутийката и внимателно избърса крема около твърдото тяло.

— Гледай ти! — възкликна Мейсън.

Върху дланта на Дела Стрийт с всички цветове на дъгата блестеше голям брилянт.

— Може би има още?

Дела пъхна отново пръст в крема и отново извади твърдо тяло. Под слоя крем се оказа тъмнозелен изумруд. След това тя претърси още една кутийка, и още една, и още една… След двадесет минути Дела Стрийт се наслаждаваше на колекция от искрящи скъпоценности.

— Боже мили, та това е цяло състояние! Какво ще правим с него шефе?

— Първо ще ги преброим — предложи Мейсън.

— А после? — отново попита Дела.

— После — отговори Мейсън — ще ги сложим в сейф.

— Много интересно къде е този сейф?

— Ти ми зададе един наистина неотложен въпрос — каза Мейсън, като размишляваше.

— Може би в кантората?

Мейсън поклати глава отрицателно.

— А ако ги дадем на съхранение в банката?

— Струва ми се, че това не е много удобно за нас.

— Защо мислите така?

— Първо — не знаем какви са тези скъпоценности. Възможно е да са лична собственост на Елеонор. Възможно е да са откраднати. Може и да са контрабандна стока. Може да се окажат в един момент конкретна и съкрушителна улика.

— В такъв случай?

— В такъв случай ние се оказваме в твърде деликатно положение. Но така или иначе, аз съм задължен да защитавам интересите на Елеонор Корбин или Хепнер, това няма голямо значение в случая.

— А също така и доброто име на семейство Корбин — отбеляза Дела с неприкрита ирония в гласа. Мейсън кимна в знак на съгласие.

— И какво ще правим по-нататък?

— Имам намерение — каза Мейсън — да позвъня на Пол Дрейк. Той ще изпрати въоръжен детектив, за да те заведе до някой от луксозните хотели в града. Избери си най-уютния и най-скъпия. Представи си, че имаш неограничени финансови възможности.

Дела учудено повдигна глава.

— Там ще се регистрираш под собственото си име, за да не възникнат подозрения у никого. След като те регистрират и те отведат в апартамента, върни се при администратора и му кажи, че желаеш да оставиш в сейфа скъпоценностите си. В големите хотели имат добри сейфове и огнеупорни каси. Навярно те ще ти предложат сейф. Сложи камъните там. Администраторът ще заключи сейфа и ще ти даде ключа, който ти веднага ще ми предадеш.

— Ясно, а после?

— После — каза Мейсън — ще започнеш двоен живот. През деня, както винаги ще идваш на работа, а вечер се превръщаш в загадъчната и очарователната мис Стрийт, която се шляе из хотела, пръска пари, носи сексапилен бански костюм и кисне в басейна. Ще съблазняваш мъжете, но, разбира се, няма да им даваш никакви шансове. И естествено ще се намери някой красив и привлекателен юначага, някой вълк, хищник. Позволи му да те пои с коктейли и да те кани на обяд. А в това време хората на Пол Дрейк няма да те изпускат от очи.

Мейсън отиде до телефона, вдигна слушалката и набра номера на Пол Дрейк.

— Здравей, Пол. Нужен ми е телохранител. Такъв на който може да се разчита: надежден, наблюдателен, находчив.

— О’кей.

— Кога ще ми го изпратиш?

— След половин час, ако е спешно.

— Да, много е спешно.

— Къде да го изпратя?

— В апартамента на Дела Стрийт.

— О’кей. А кого трябва да охранява?

— Дела.

— По дяволите!

— Обърни внимание на това, че ни е нужен универсален човек, който да се чувства като риба във вода във всяка обстановка — уточни Мейсън. — Дела се мести в луксозен хотел. Искам да бъде под непрестанно наблюдение.

— Я, чакай, чакай! — изненада се Дрейк. — Ти каза „луксозен хотел“.

— Най-добрият.

— Няма да стане, ако не познавам щатния им детектив, а и…

— Какво значи това „няма да стане“? — прекъсна го Мейсън.

— Няма да стане и това е. Не може да се шляеш около хотела и да следиш една жена, особено привлекателна като Дела, която се намира вътре в него. Това веднага ще привлече…

— А не можеш ли да го регистрираш като служител в хотела?

— Мога, но трябва много тичане. Освен това в добрите хотели това струва добри пари. Разбира се, мога да го регистрирам като гост, тогава ще мине безплатно.