Ърл Гарднър - Очарователният призрак

Докато Дела Стрийт съобщаваше номера на телефона и молеше телефонистката да я свърже възможно по-бързо, защото разговорът не търпял отлагане, в стаята цереше напрегната тишина. Най-накрая тя направи знак и Пери Мейсън взе слушалката.

— Мисис Хепнер? — попита той.

— Да, на телефона е мисис Хепнер — отговори гласът отсреща.

— Мисис Хепнер, името ми е Пери Мейсън. Спешно ми се налага да се свържа с вашия син Дъглас Хепнер. Бихте ли могла да ми кажете къде мога да го намеря?

— Защо не позвъните в Лас Вегас?

— А той там ли е? — поинтересува се Мейсън.

— Той позвъни от Барстоу преди два или три дни… момент, беше… сега ще ви кажа точно… беше на тринадесети вечерта.

— Той ви е звънял по пътя за Лас Вегас ли?

— Да, каза че иска да се срещне с мен, но все още не се е освободил.

— Не знаете ли къде обикновено отсяда в Лас Вегас или с какво се занимава там и… с кого е там?

— Не, на тези въпроси не бих могла да ви отговоря, мистър Мейсън. А на какво се дължи вашият интерес към сина ми?

— А не бихте ли ми казала — попита Мейсън, избягвайки отговора, — синът ви женен ли е или е ерген?

— Ерген е, защо?

— Чух, че той и Елеонор Корбин…

— О, да, разбира се, Елеонор Корбин, — отговори гласът. — Да, той ми се обади… Беше преди две седмици. Тогава той действително пътуваше заедно е Елеонор Корбин. Но когато ми се обади от Барстоу, той вече беше с друго момиче, което ми представи по телефона с името Сюзън. Все пак, мистър Мейсън, мога ли да зная каква е причината за този интерес към сина ми и защо звъните точно на мен?

— Просто той много ми трябва — отговори Мейсън. — Разберете ме правилно, нямам друг начин да го открия.

— Ас какво се занимавате, Мистър Мейсън? Репортер ли сте?

— Не. Определено не съм. Аз съм адвокат.

— И представлявате моя син?

— Не, но той ме интересува във връзка с…

— В такъв случай, мистър Мейсън, смятам да поговоря със сина си преди да отговоря на вашите въпроси. Довиждане.

От другата страна на линията се чу изщракване.

— Дела — обърна се Мейсън към своята секретарка, — иди бързо в кантората на Дрейк и му предай да изпрати незабавно хора в Солт Лейк Сити на адреса на мисис Хепнер. Трябва да съберат всички възможни сведения за нея. Намерете някоя възрастна телефонистка с приятен глас, помолете я да позвъни на мисис Хепнер и да поговорят известно време.

— Мога ли да преразкажа разговора с мисис Хепнер?

Мейсън кимна в знак на съгласие.

— Ние също бихме искали да узнаем съдържанието на разговора — помоли Олга Джордън, когато Дела затвори вратата след себе си.

Мейсън почти дословно предаде разговора си с мисис Хепнер. Когато спомена за Сюзън, Олга и баща й многозначително се спогледаха.

— Може би — попита Мейсън — вие познавате жена на име Сюзън? Спомняте ли си дали е имало на кораба жена с това име?

В този миг Олга изведнъж щракна с пръсти.

— Спомнихте ли си? — попита Мейсън. Олга се обърна към баща си.

— Сюзън Гренджър! — възкликна тя.

— Коя е тя? — попита Мейсън.

— Воя се, че ни е известно само името. Тя обикновено се движеше в кръга от пътници, които след вечеря се отправяха много бързо към бара, а после… Струва ми се, че живее в нашия град.

— Бихте ли могли да научите нейния адрес? — отново попита Мейсън.

— Аз… почакайте за момент. Елеонор има бележник, в който съвестно си записва адресите и телефоните на почти всички хора, с които се е срещала. Но не знаем дали този път го е взела със себе си. Ако мъжът ми си е в къщи, то той ще може…

Олга посегна към телефона и Мейсън побърза да й го подаде.

— Здравей, Бил! Аз съм, Олга. Бил, изслушай ме и те моля да не задаваш въпроси. Иди в стаята на Елеонор и погледни дали на масата е бележникът й с адреси. Ако го намериш, потърси адреса на Сюзън Гренджър. Ако не намериш бележника, трябва да потърсиш списъка на пътниците от кораба. Възможно е да сме го запазили. Там имаше няколко автографа с адреси.

За известно време в стаята се възцари мълчание.

— Има телефон и адрес — най-накрая радостно възкликна Олга. — Сюзън Гренджър собственоръчно ги е записала в списъка на пътниците. Живее в „Белинда апартмънтс“.

— Благодаря, Бил — каза Олга и затвори телефона.

— И така — обобщи тя — вече разполагаме с конкретна изходна точка. Разбира се, това е изключително деликатна работа, мистър Мейсън. Човек не може просто така да отиде и да попита едно младо момиче не е ли прекарало уикенда с мъжа на своята клиентка, която страда от амнезия.