Ърл Гарднър: Очарователният призрак

— Един момент, мистър Мейсън! Тази пациентка…

— Вие сигурно познавате доктор Ариел?

Лекарят кимна утвърдително с глава.

— Имам намерение да му позвъня и да предам мисис Хепнер под негово наблюдение.

Лекарят погледна недоволно към Елеонор, но после повдигна рамене и каза:

— Добре, щом настоявате — той се обърна и отвори вратата. — Сестра, трябва да поговоря с вас.

Сестрата го последва и затвори вратата след себе си.

Мейсън набра номера на доктор Клод Ариел, свой бивш клиент, и му изложи същността на случая. Адвокатът настоя изрично пациентката да се изолира за известно време от външния свят и то главно от посетители.

— Добре — каза накрая доктор Ариел. — Ще се обадя в клиниката и ще се договоря да настанят пациентката в самостоятелна стая. Имате ли възражения?

— Не. Смятаме, че вашата клиника е много подходяща. — потвърди Мейсън.

— В такъв случай се разбрахме. След половин час ще бъда в клиниката, а преди това ще направя всичко възможно да намеря болногледачка, на която можем да се доверим. Ще поръчам кола, с която да отведем пациентката и ще се погрижа за всичко необходимо.

Мейсън благодари и затвори телефона.

След десет минути на вратата силно се почука.

— Кой е? — попита Мейсън.

— Сестрата. Изпрати ме доктор Ариел. Той ме помоли никой да не безпокои пациентката.

Мейсън покани медицинската сестра в стаята. Тя влезе, бързо затвори вратата след себе си и се усмихна на Елеонор.

— Как се чувствате? — попита я тя.

— По-добре — предпазливо отговори Елеонор. — Чувствам се отлично освен в моментите, в които трябва да си спомня за някои минали събития.

— Тогава по-добре е да не си ги спомняте — посъветва я сестрата.

Елеонор погледна безпомощно към Пери Мейсън.

— Честна дума, мистър Мейсън, много бих желала да ви помогна.

— Прекрасно — отговори той. — С течение на времето ще си спомните всичко.

— Знаете ли, че в този момент в паметта ми изплуват някои спомени — каза Елеонор. — Спомням си как тръгнахме към Юма, за да се венчаем и… да, и майката на Дъглас. Той позвъни и всичко й разказа. Аз също разговарях с нея. Тя има много мил глас и…

— А не помните ли мястото, откъдето сте й позвънили? — попита Мейсън.

— От някаква бензиностанция. Спряхме там, за да заредим.

— А къде живее майка му? — зададе следващия въпрос Мейсън.

— В Солт Лейк Сити, но не знам адреса. След това продължихме и тогава се появиха светлините… — тя закри очите си с ръка.

Мейсън кимна разбиращо с глава.

— Най-добре е да си починете, докато доктор Ариел пристигне и поговори с вас. След това той ще се погрижи за вашите документи и ще ви отведе от тук… И се успокойте, моля ви, успокойте се — сестрата ще остане с вас.

Вече в коридора Пери Мейсън попита Олга Джордън:

— Какво можете да ми кажете за този човек, за Хепнер?

— Не много. За първи път го срещнах по време на пътуването си в Европа и по-точно по време на обратния път към Америка. Той беше с нас на кораба.

— Имате ли негова снимка?

— Да, мисля, че имаме няколко. Разбира се, те са любителски.

— Нищо, ще свършат работа — успокои я Мейсън. — Веднага след като ги намерите, ги донесете в кантората ми. А сега ми опишете как изглежда Дъглас Хепнер.

— Висок е около шест фута. С тъмни коси е, с приветливо лице и привлекателна външност.

— Възраст?

— Около двадесет и седем — двадесет и осем години.

— Сигурно е покорил всички женски сърца по време на пътуването — предположи Мейсън.

— Познахте. Нали знаете как се пътува днес — мъжете седят вкъщи и работят, а жените пътуват. Затова и красивият мъж веднага се забелязва. По-голямата част от пътниците са пенсионери с двадесетгодишен стаж.

— Доста тъжна констатация — отбеляза Мейсън.

— Аз вече ви казах, че баща ми е търговец на скъпоценности и доста често ни се налага да пътуваме до Европа.

— Момент — прекъсна я Мейсън. — Вие сте омъжена. Вашият баща взема вас, вашия съпруг и…

— Точно така. Баща ми ни използва като негови секретари: ние сме тези, които организираме деловите му срещи, регистрираме сделките му и вършим всякакви други неща.

— А през цялото това време Елеонор живее сама?

— Вече ви казах, че тя има свой живот, но, в интерес на истината, през последните десет години тя не е пропуснала нито едно пътуване до Европа. Стане ли въпрос за пътешествие, нашата Елеонор е винаги първа.

— А къде се запозна тя с Дъглас Хепнер?

— На кораба.

— Как смятате, с какво се занимава Хепнер?