Ърл Гарднър: Очарователният призрак

— И смятате, че тя ще ми разкаже всичко? — усмихна се Мейсън.

— Не знам. Но вие трябва на всяка цена да поговорите с нея и да потърсите ключа към тази загадка. Ако ви са нужни детективи, то ние ще поемем и тези разходи.

— А как, предполагате, ще постъпи Елеонор при нашата поява? — попита Мейсън.

— Още отсега мога точно да ви кажа. Ще ни погледне и ще отмести безразлично поглед. Тя ще е отново бедното дете, незнаещо своето име и изгубило представа за своето минало. А след това аз ще я попитам: „Елеонор, нима не ме позна?“ Тя ще ме погледне със своите големи сини очи и неочаквано те ще започнат да се разтварят все по-широко, после ще засияят, Елеонор два-три пъти ще поеме трескаво въздух, а на лицето й ще се появи лека усмивка. Паметта й бавно и мъчително ще започне да се възвръща, тя ще се хвърли към мен с вик: „Олга! Олга, скъпа моя!“ и ще ме прегърне с две ръце. Ще се притисне към мен като давещ се за дъска. След няколко мига ще ме попита за татко. При това въпросите ще се задават много пресметливо, за да могат околните да се убедят, че нейният мозък е престанал да работи точно преди две седмици. Тя ще бъде напълно потресена, когато й кажа, че от паметта й се губят две седмици.

— Смятате, че тя няма да се издаде и няма да си спомни какво е станало с нея. Дори и този спектакъл в парка?

— Естествено. Елеонор с огромно недоверие ще слуша моя разказ за това какво са писали вестникарите за нея.

— Но за да се изиграе подобна сцена, е нужно отлично владеене на превъплъщението — със съмнение каза Мейсън. — Смятате ли, че тя може да играе толкова убедително?

— Тя може да надхитри когото си поиска. Ще измами и вас — в гласа на мисис Джордън звучеше увереност. — Отначало ще ви лъже, а когато разбере за какво сте при нея, ще ви хипнотизира и вие ще заприличате на всички останали мъже. И тогава ще поискате да я защитите. Разберете ме правилно, мистър Мейсън, аз искам да направя същото, но само, за да запазя доброто име и здравето на своя баща.

— О, мисис Джордън! Добре, че дойдохте — възкликна старшата сестра, която посрещна посетителите. — Вече цял час полицията ви търси. Те предполагат, че вие ще можете да разпознаете нашата пациентка.

— По всичко изглежда, че това е сестра ми — отговори мисис Джордън. — Чувствам, че е тя.

— Очевидно, че е така. След като снимката беше публикувана във вестниците, ни позвъниха няколко души, които твърдяха, че това е Елеонор Корбин.

— Елеонор Хепнер — поправи я мисис Джордън. — Преди няколко седмици тя се омъжи.

— О, разбирам. Е, да вървим, мисис Джордън. Лекуващият лекар нареди да ви пуснем незабавно след вашето пристигане. Той разчита, че емоционалният шок от срещата с вас ще се отрази благотворно за възстановяването на паметта на пациентката.

— На срещата ще присъства и мистър Мейсън — предупреди Олга Джордън.

— Добре — съгласи се старшата сестра. — Но вие разбирате, мисис Джордън, че предстоящата среща не би могла да бъде продължителна. Дежурната сестра ще ви даде някои указания. Ето я и нея. Сестра, придружете дамата и господина.

Сестрата кимна, обърна се и кратко каза:

— Моля.

На леглото лежеше жена, облечена в болнични дрехи. Неподвижният й поглед беше вперен в тавана.

Олга Джордън се приближи към нея.

Сините очи на пациентката се спряха върху посетителите, а после се върнаха в предишното положение.

После жената отново погледна Олга и известно време се вглежда в лицето й. След това очите й се разтвориха широко и тя с усилие повдигна глава.

— Елеонор — тихо произнесе името й мисис Джордън.

За миг в очите на младата жена се появи съмнение, после клепачите й затрептяха, сякаш се събуждаше от сън, и накрая Елеонор повдигна глава и седна в леглото.

— Олга! — възкликна тя. — Олга! Скъпа! О, скъпа, скъпа, Олга! Толкова се радвам, че те виждам.

Тя протегна ръце към сестра си. Олга я взе в обятията си.

— Бедничката! — каза тя. — Мое малко бедно момиче! — гласът й трепереше от вълнение.

— О, Олга, струва ми се, че не съм те виждала цяла вечност, въпреки че се разделихме… разделихме се преди един-два часа. Олга, къде съм? Каква е тази стая? Обясни ми, моля те.

Елеонор учудено оглеждаше стаята. Внезапно тя забеляза Пери Мейсън.

— Кой е този човек? — попита тя.

— Това е Пери Мейсън. Адвокат, дошъл да ти помогне.

— Адвокат? А с какво може да ми помогне този адвокат?

— Решихме, че може би ще е необходима неговата помощ.

— Е, добре, където и да съм била и каквото и да означава това — каза Елеонор, — на мен ми трябват някакви дрехи, за да мога да изляза оттук.