Ърл Гарднър - Очарователният призрак

С рязко движение тя отметна одеалото, откривайки своите стройни бедра. Елеонор бързо забеляза своята непредпазливост и загърна халата си, като придърпа полите му върху коленете си.

Олга нежно сложи ръка върху раменете й.

— Елеонор, налага се да останеш за известно време тук.

— Къде е това тук и защо трябва да оставам?

— Това е болница, скъпи.

— Болница!? — възкликна Елеонор.

Олга кимна с глава.

— А защо съм, в болница? Но това е абсурд! Аз излязох преди малко от къщи. Аз… една секунда. О, да. Последното, което си спомням беше, че катастрофирахме. Кой ден сме днес?

— Вторник.

— Правилно — съгласи се Елеонор. — Вчера беше понеделник. Ние тръгнахме в понеделник вечерта, на втори.

— Къде е Дъглас? — попита Олга.

— Дъглас? Боже, къде е Дъг? Той караше колата. Какво е станало? Той пострадал ли е? Кажи ми, Олга. Не се страхувай да ми кажеш истината. Къде е той?

— Не знаем, скъпа — отговори Олга. — Днес е вторник, но вторник седемнадесети, а не трети. Ние получихме телеграма и няколко картички от Юма, в които ни съобщаваше, че си се омъжила.

— Това означава, че те са изпратени след катастрофата и с Дъг всичко е наред.

— За каква катастрофа говориш, скъпа?

— Това стана в понеделник вечерта. Огромни, ослепително ярки фарове изскочиха от нощта, а после… беше ужасно…

Тя се разплака и скри лице в дланите си. Олга леко я потупа по рамото.

— Успокой се, успокой се, скъпа, не бива да се вълнуваш.

— Нищо, всичко е наред — повдигна след малко лицето си Елеонор, приглади с ръце разпилените си златисти кичури коса, обърна се към Пери Мейсън, погледна го с неприкрито преценяващ поглед и попита:

— Ще бъдете ли така добър да излезете от стаята или поне да се обърнете, докато се обличам?

— Една минута — прекъсна я Мейсън. — Налага се да полежите тук, не всичко е наред с паметта ви.

— Да, това сигурно е следствие на удара — съгласи се Елеонор и се засмя. — Но това няма значение. Подобни неща са се случвали с хиляди хора. А какво пишат за катастрофата? Кой е връхлетял върху нас?

— Не сме чули за подобна катастрофа, скъпа — отговори Олга.

— Странно. Все пак трябваше да има някакво съобщение. Но тогава как ти си се отзовала тук? Как ме намери, щом не си знаела за катастрофата?

— Видяхме във вестника твоята снимка.

— Моята снимка?

— Ние разчитахме на това, вие да ни разкажете какво се е случило — намеси се Мейсън.

— Спомням си само, че двамата с Дъг пътувахме към Юма, за да се оженим. Изведнъж пред нас изскочиха две ярки светлини, почувствах страшен удар и… ето ме в болницата. Това, че съм попаднала в болница, научих от вас.

— Слушай, скъпа Елеонор — намеси се на свой ред Олга, — през изминалата нощ полицията те е арестувала в парка, когато си се разхождала там без дрехи, била си само с една наметка.

— Аз, в парка, без дрехи!? Каква глупост! — възкликна Елеонор.

— Разкажете ни всичко, което си спомняте за събитията през изтеклите две седмици — помоли я Мейсън.

— След автомобилната катастрофа не помня нищо.

— Значи автомобилната катастрофа е станала преди две седмици? — в гласа на Мейсън прозвуча раздразнение.

— Да. Това е всичко, което си спомням. Около мен се въртяха някакви хора, чувствах ужасна празнота… погледнах нагоре и видях Олга…А после нещо стана в главата ми, усетих виене на свят и като че се събудих от някакъв много дълъг сън. Но сега се чувствам прекрасно. Помня само до момента, в който върху нас връхлетя автомобила.

— Тогава нека да не се отдаваме на спомени — каза Мейсън. — Просто лежете и си почивайте.

— Благодаря ви, защото наистина почувствах лека умора.

Вратата рязко се отвори и в стаята безшумно влезе мъж, доста крехък на вид, но с уверени движения.

Мейсън бързо пристъпи напред и застана между него и леглото на Елеонор.

— Кой сте вие? — рязко попита Мейсън. Мъжът с учудване погледна адвоката.

— А вие кой сте? Аз съм лекуващият лекар на тази пациентка.

— Извинете ме. Аз съм адвокатът, който се е заел с делото й — се представи Мейсън. — Реших, че сте от някой вестник.

— Те вече бяха тук заедно с полицията — каза лекарят и се обърна към Елеонор: — Изглежда, че нещата вървят към оправяне.

— Чувствам се отлично. Кога ще мога да се прибера у дома?

— Докторе, паметта на мисис Хепнер се върна — намеси се Мейсън. — Изглежда, че тя физически е здрава. Благодарни сме за това, което сте направили за нея, но ни се иска незабавно да я изведем оттук и най-важното — без излишен шум.