Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— И през цялото време останахте там?

— Да, сър.

— Как се държеше мис Гренджър?

— Струва ми се, че бързаше: тя се съблече и взе душ. После седна пред тоалетката си.

— Вие сигурно сте видял всичко?

— Аз отворих вратата на шкафа и оставих малка пролука.

— Защо направихте това?

— Оказах се в капан и изчаквах удобен случай, за да изчезна.

— А защо не си тръгнахте, когато тя е била в банята?

— Аз… бях объркан.

— Да, сигурно е било така — сухо отбеляза Мейсън и добави: — Нямам повече въпроси.

Хамилтън Бъргър въздъхна с явно облекчение.

— Това е всичко, мистър Ричи. Свободен сте. И така, Ваша светлост, обвинението счита делото за приключено.

— Моля за малко внимание — каза Мейсън. — Защитата иска да зададе няколко въпроса на някои от свидетелите.

— Протестирам — възкликна прокурорът. — Защитата имаше достатъчно време да зададе своите въпроси.

— Но все пак — отбеляза Мейсън — на господин прокурорът му беше предоставена подобна възможност при повторния разпит на свидетеля Ричи.

— Причината беше, че обвинението остана изненадано от неизвестния му до този момент факт, Ваша светлост — възрази Бъргър.

— Същото се случи и със защитата — каза Мейсън. — Уверен съм, че при новите обстоятелства имам право да задам няколко допълнителни въпроса на мис Гренджър, а също така и на доктор Оберон.

Бъргър, който се опитваше отчаяно да удържи в свои ръце контрола над ситуацията, каза:

— Обвинението не възразява срещу повторен разпит на доктор Оберон, но протестира категорично срещу кръстосан разпит на мис Гренджър.

— Добре — каза накрая съдията Морън. — Ако нямате нищо против разпита на доктор Оберон, нека да го помолим да дойде в залата, а относно мис Гренджър, съдът ще запази правото си да реши въпроса по-късно.

— Ще са необходими няколко минути, докато доктор Оберон се яви в съда — обясни Бъргър.

— Съдът обявява десетминутно прекъсване — каза съдията. Морън още не беше станал от мястото си, когато Сюзън Гренджър стана и съвсем демонстративно тръгна към изхода на залата. Бъргър се хвърли след нея.

— Минутка, мис Гренджър — каза той. — Моля ви да бъдете благоразумна.

— Може би искате да поговорите с мен, мис? — прозвуча гласа на Мейсън.

Тя се спря нерешително и поглеждаше ту Бъргър, ту Мейсън.

— Не, не — запротестира прокурорът. — Вие сте свидетел на обвинението. Ще ви предоставим възможност честно и открито да изложите фактите. Моля ви да се успокоите.

Мейсън стана от мястото си и се отправи към Сюзън Гренджър.

— Ако Хамилтън Бъргър — каза той — има намерение да не ви призовава като свидетел и да не можете да разкажете цялата истина, то бъдете сигурна, че аз няма да позволя това. Но ако смятате да защитите своята репутация, то аз ще приветствам…

В този момент полицаят се приближи до свидетелката и я отстрани от него.

Хамилтън Бъргър използва момента, отведе Сюзън Гренджър по-далече от Мейсън и тръгна с нея към свидетелската стая.

Адвокатът се примири, хвърли поглед към Пол Дрейк и весело му намигна. Той се обърна и спокойно се приближи до своето място, зад което седеше неговата клиентка.

Мейсън се наведе над нея и й прошепна:

— Какво означава това? Защо Ричи е бил в квартирата на Гренджър?

— Нямам представа — отговори тя също шепнешком. — Може да се е влюбил в нея.

Мейсън се намръщи.

— Предполагате, че той е ревнувал от Дъглас Хепнер?

— Не — каза тя. — Дъг не беше в интимни отношения със Сюзън. Той просто се опитваше чрез нея да получи някаква информация. Той и определяше срещи, канеше я на вечери, но това беше всичко.

Мейсън отново погледна към Пол Дрейк.

— Пол — помоли го той, — опитай се да се приближиш до стаята на свидетелите. Искам да знам дали разговорът преминава в нормална обстановка. За мен е важно да се види изражението на Сюзън Гренджър, когато тя излиза оттам.

— Сега ще видя какво може да се направи — отвърна Дрейк, — но предупреждавам, че няма да успея да се приближа много. Там са се изправили цяла команда от горили, които са в помощ на разгневения си водач.

След няколко минути в залата с папка под мишница влезе доктор Оберон. Съдът и съдебните заседатели заеха местата си.

— Къде е прокурорът? — попита Морън.

Един от помощниците на прокурора погледна към вратата на стаята за свидетели. В погледа и в движенията му се усещаше явно безпокойство и дори тревога.

— Господин областният прокурор ще дойде всеки момент — каза той. — Но доколкото си спомням защитата имаше намерение да зададе няколко въпроса на доктор Оберон. В отсъствието на прокурора аз и моят колега ще представляваме обвинението.