Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Аз… ами защото в известен смисъл тя беше инициатор за свадата. Защото именно тя отвори вратата и изрази своето възмущение от поведението на обвиняемата.

— Вие казахте, че в това време сте се намирал в съседното помещение?

— Да, сър.

— Тогава защо не излязохте в коридора и не прекратихте този разговор?

Свидетелят не знаеше какво да отговори.

— Слушам ви — нетърпеливо каза Мейсън. — Защо не направихте това? Какво ви задържаше в този апартамент?

— Вижте… дългите години работа в подобни луксозни домове неволно те заставят да станеш дипломат. Когато се намесваш в спор между две разгневени жени…

— На две разгневени жени?

— Ами разбира се.

— Според вашите думи само една от жените е била разгневена, а другата се е държала с достойнство. Значи и двете бяха разгневени?

— Не. Мис Гренджър се ядоса след това, в хода на разговора.

— Но нали тя първа е отворила вратата и се е нахвърлила срещу обвиняемата?

— Какво да ви кажа… аз не знам кой точно е отворил вратата. Не можах да видя. Само чух.

— В края на краищата това толкова ли е важно? — попита прокурорът с ехиден глас.

— Да, това е важно, защото показва отношението на свидетеля — поясни спокойно Мейсън.

— Абсолютно безпристрастен и непредубеден свидетел — произнесе с чувство Бъргър.

— Нима? — изказа съмнение Мейсън. — И така, мистър Ричи, вие казахте, че в този момент сте се намирал в съседния апартамент?

— Да, сър.

— И вратата е била отворена?

— Да, сър.

— В кой апартамент се намирахте? — попита Мейсън, като повиши глас.

— Ами аз… бях в съседния апартамент.

— Съседен на кой апартамент?

— Съседен с… намирах се в съседния апартамент.

— Вие вече десет пъти казахте, че сте се намирал в съседния апартамент, но да отговорите на поставения въпрос не желаете. Само една от вратите на съседните апартаменти е била отворена. Тази на Сюзън Гренджър! Тя е излязла, а може би по-правилно е да се каже, че е изтичала навън в момента, в който е разбрала, че обвиняемата е видяла как Дъглас Хепнер слиза с асансьора. Затова и вие сте чул разговора. В този момент вие сте се намирал в апартамента на Сюзън Гренджър, нали така?

— Аз… не помня.

— Вие си спомнихте подробности от разговора, а — не си спомняте къде точно сте бил?

— Аз… аз… да. Спомням си, сега си спомням всичко. Наистина бях там.

— И вие продължавахте да сте там до момента, в който Сюзън Гренджър е изтичала навън, оставяйки вратата отворена?

— Да, сър.

— Кажете сега — попита Мейсън, като сочеше с пръст Ричи — защо се опитахте да скриете вашето присъствие в апартамента на Сюзън Гренджър?

— Ами защото изведнъж съобразих, че при дадените обстоятелства това би могло… да я компрометира.

— Кого?

— Мис Гренджър.

— Значи вие увъртахте отговора си само защото искахте да пощадите чувствата на мис Гренджър?

— Стараех се да бъда джентълмен.

— Нямаше ли друга причина визитата ви при мис Гренджър?

— Никаква освен служебния ми дълг.

— И вие отидохте в апартамента й само по задължение?

— Да, сър.

— Какво правихте там?

— Аз… обсъждах с нея един проблем.

— Какъв проблем сте обсъждани?

— Почитаем съд, — намеси се Хамилтън Бъргър — протестирам. Въпросът е несъществен, не се отнася към делото и е неправомерен. Кръстосаният разпит се води погрешно.

— Напротив, — възрази Мейсън — въпросът е насочен към изясняване на мотивите, поради които свидетелят се отклонява от отговорите. Това е много важна подробност.

Съдията Морън се намръщи и размисли как да постъпи.

— При нормални условия — каза накрая той — бих си помислил, че този въпрос е твърде далече от делото, но в дадената ситуация… отклонявам протеста.

— И така, какво обсъждахте? — повтори своя въпрос Мейсън.

— Не помня.

— А помните за какво са разговаряли мис Гренджър и обвиняемата?

— Да, сър.

— И помните разговора почти дословно?

— Да, сър.

— Но сте забравил за какво сте говорил с мис Гренджър точно преди свадата и то по делови въпроси?

— Наистина не помня, сър.

— Добре. Вие никога ли не сте бил в апартамента на Сюзън Гренджър по друг повод освен по служба?

Свидетелят не знаеше как да отговори и погледна умолително към прокурора.

— О, Ваша светлост — веднага откликна на молбата му Хамилтън Бъргър, — струва ми се, че се отклонихме твърде настрани. Разглеждам действията на защитата като опит да се дискредитира един свидетел, да се подрони репутацията на друг и…