Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Точно така — сухо се съгласи Мейсън. — При дознанието или при кръстосания разпит може да се изясни, че за Дъг Хепнер това е било въпрос от жизненоважно значение, въпрос, свързан с много пари. Прокурорът непременно ще се опре на това. Ако ви призоват като свидетел, той ще ви срази именно с това обстоятелство. Дори и да не успее, той ще се възползва от него и аз няма да мога да представя никакви контрадоказателства.

— Разказах ви цялата истина. Това беше всичко, което можах да направя.

Мейсън, Дела Стрийт и Пол Дрейк обядваха в близкия до съдебната зала ресторант и полугласно обсъждаха събитията.

— Какво смяташ да правиш, Пери? — попита Дрейк.

— Да бъда проклет, ако знам какво да правя — раздразнено отвърна Мейсън. — Съдейки по всички известни ми факти, ние нямаме никакви шансове.

Келнерът дойде и сложи сметката на масата.

— Може би все пак си струва да се рискува и да се даде възможност на Елеонор да разкаже своята история, колкото и невероятна да изглежда тя — предложи Дрейк, когато келнерът се отдалечи.

Мейсън поклати глава.

— Тогава да съчиним някаква история, която да звучи правдоподобно? Или пък да представим Сюзън Гренджър в неблагоприятна светлина? Да я обвиним, че участва в контрабанда със скъпоценни камъни и ги крие в тубите с боя? Да предположим, че камъните са попаднали у Елеонор, а тя ги е дала на Дъглас Хепнер. След всичко това, Сюзън Гренджър предприема мерки, за да си ги върне обратно. Тогава ще се появи и мотив и възможност. Дявол да го вземе, Пери, защо не й скроиш един хубав кръстосан разпит? Надсмей се над нея, над нейната страст към изкуството, опитай се да я заподозреш в контрабанда на скъпоценности, вбеси я. Може би да изплюе нещо. И я попитай защо не е съобщила на полицията за погрома, извършен в апартамента й. Тикни я в месомелачката, Пери.

Мейсън отново поклати глава.

— Повече от всичко. Пол, се страхувам от несправедливостта — каза той. — Моята клиентка ми разказа история, в която е почти невъзможно да повярваш. Ако аз, нейният адвокат, повярвам, то ще бъда ли спокоен за своята репутация и съвест? Мога да предположа, че това е новата й лъжа, но дали това е така? Ако съчиня някаква история, тогава пък ще знам, че тя е фалшива. А аз се боя от фалша. Адвокатът трябва да намери истината.

— Но версията на клиентката, доколкото разбрах от теб, не е истинска — каза Дрейк.

— Може би. Но не е изключено тя да се е оказала в плен на обстоятелствата, в плен на цяла поредица от събития, които могат да я погубят, ако съдът узнае за тях. Ако е убила Хепнер, то тя загива. Ако не го е убила, само истината може да я спаси. Страхът й от това може да доведе до там, че съдиите просто да не й повярват. А моят дълг е да открия истината и да убедя в нея и съда.

— О, разбира се, — забеляза саркастично Дрейк. — Тогава ще изкараш Етел Билан лъжкиня, Сюзън Гренджър контрабандистка на скъпоценности, а Елеонор непорочна и невинна. Да видим къде ще те отведе всичко това.

Пол погледна часовника си.

— Доколкото разбирам, Пери, — продължи той, — ние директно изпращаме нашата клиентка на стола за екзекуция.

Настъпи тягостно мълчание, което беше нарушено от Дела Стрийт.

— И все пак какво смятате да предприемеш, шефе? — попита тя.

— Не знам — призна си Мейсън. — Елеонор е моя клиентка и аз трябва да направя всичко необходимо, за да я спася. В този момент Бъргър говори с Ричи. Ако Гренджър не е казала истината, естествено Ричи няма да потвърди думите й и тогава Бъргър ще отложи делото веднага щом влезе в съдебната зала. Ако Ричи има да съобщи нещо важно, което да потвърди тезата ми, то тогава Бъргър ще го призове моментално да даде показания. Нашата надежда е в това, Бъргър да отложи делото без да призовава Ричи. Ако това стане, то тогава в разказа на Сюзън не всичко е наред. Ако призове Ричи, това ще означава, че сме загубени. Ричи ще бъде барометърът.

Те излязоха от ресторанта, пресякоха улицата, влязоха в зданието на съда, качиха се на асансьора, а после се отправиха към заседателната зала.

Хамилтън Бъргър се появи като победител. Той беше съпровождан от своите помощници, а на лицето му играеше усмивка.

Не след дълго в залата влезе съдията Морън, зае своето място и обяви продължение на заседанието.

— Обвинението готово ли е? — попита той.

— Ето в този момент всичко ще стане ясно — прошепна Мейсън на Дела.

Хамилтън Бъргър се надигна от стола си.

— Ваша светлост — каза той, — ние имаме още един свидетел. Не знаех, че той може да потвърди думите на мис Гренджър дотогава, докато самата тя не ни съобщи този факт. Да си призная, това силно ме учуди. Предвид на това, че не очаквах подобен поврат на събитията, аз въобще не се поинтересувах дали съществува свидетел на разговора между мис Гренджър и обвиняемата. Казвам всичко това единствено с цел да изразя пред съда и защитата своята добра воля. Мистър Ричи, моля да заемете свидетелското място.