Ърл Гарднър - Очарователният призрак

Ричи влезе в залата изпълнен с достойнство. След като зае мястото си, той погледна покровителствено към Пери Мейсън, после устреми погледа си към Хамилтън Бъргър и веждите му се устремиха нагоре бавно, придавайки на лицето въпросително изражение. Цялото му поведение съвсем красноречиво говореше за готовност и той с грациозен жест подкани прокурора да му зададе въпросите.

— Кажете, мистър Ричи, чухте ли разговора, състоял се между обвиняемата и Сюзън Гренджър на петнадесети август?

— Да, сър.

— Къде се водеше този разговор?

— Пред вратата на апартамент 360.

— Разкажете ни за какво ставаше въпрос в него — помоли Бъргър.

— Момент — намеси се Мейсън. — Бих искал да задам един предварителен въпрос.

— Предполагам, че нямате право на това — веднага възрази Бъргър. — Разрешава ви се само да изразите протест.

— Много добре — съгласи се Мейсън. — Протестирам на основание на това, че въпросът подсказва отговора на свидетеля, че в разговора са участвали само двама души. Това означава, че самия свидетел не е присъствал на него.

— Но той каза, че само е чул разговора — намеси се съдията Морън.

— Той направи това изявление на основание на това, че е познал събеседниците по гласовете — възрази Мейсън. — Но подобно свидетелство не е доказателство.

— О, разбрах ви — каза Хамилтън Бъргър. — Мистър Ричи, вие познавате ли обвиняемата?

— Да, сър.

— Познат ли ви е нейния глас?

— М-м… да.

— Беше ли тя една от участничките в разговора?

— Да, сър.

— А кой беше другият събеседник?

— Мис Гренджър.

— Вие познавате ли нейния глас?

— Много добре.

— Продължете. Кажете, какво сте чул?

— В общи линии мис Гренджър каза, че няма намерение да търпи да я шпионират, че това не й харесва, че тя е независима жена, че сама си изкарва хляба и ще живее както си иска.

— А какво отговори на това обвиняемата?

— Тя заяви, че искат да й откраднат приятеля и че тя няма намерение да гледа на това спокойно. И че ако Сюзън Гренджър не й върне Хепнер, то тогава тя ще го убие.

— В този момент ли показа тя оръжието си?

— Разбира се — каза Ричи. — Наистина, аз не видях това, но от контекста разбрах, че Корбин е показала на мис Гренджър револвер. Тя добави още: „Ще видиш, че ще удържа на думата си“.

— Можете да задавате въпроси — обърна се прокурорът към Мейсън, който в това време трескаво мислеше как да отклони разглеждането на делото за утре.

— Следователно — започна Мейсън, — вие потвърждавате, че този разговор се е състоял.

— Разговарях по този въпрос с мис Гренджър.

— И вие направихте това по задължение?

— Разбира се.

— Спомнете си какво й казахте по този повод.

— Казах й, че в „Белинда апартмънтс“ не е прието да стават подобни скандали.

— А какво казахте на обвиняемата?

— Не съм разговарял с нея. Веднага след свадата тя излезе.

— А защо не поговорихте с нея по-късно?

— Ами… официално аз не я считах за наемател в този дом. Наистина, тя имаше парична договореност с мис Билан, но аз сметнах това за тяхна лична работа.

— Разбирам. А кой ви каза за тази парична договореност?

— Мис Билан.

— Не обвиняемата, така ли?

— Точно така.

— Това означава, че вие никога не сте разговарял с обвиняемата.

— Понякога я виждах.

— Но никога не сте разговаряли с нея.

— В прекия смисъл — не.

— Тогава откъде познавате гласа й?

Свидетелят се поколеба.

— Аз… съм го чувал по телефона.

— Вие какво… включвате се към телефонния комутатор ли?

— Да… аз понякога проверявам кой разговаря.

— Тоест подслушвате разговорите?

Свидетелят се смути.

— Не съм твърдял подобно нещо, мистър Мейсън. Просто понякога ми се налага да вземам решения във връзка с телефонни разговори.

— По-точно?

— Ако, например, някой е поръчал междуградски телефонен разговор и в този момент разговаря с местен абонат, длъжен съм да дам разпореждане на телефонистката да прекъсне градския разговор.

— Разбирам. Значи комутаторът е направен така, че вие да можете да се включвате към всеки разговор?

— Да, този комутатор…

— Отговорете на въпроса точно — каза Мейсън. — Можете ли да се включвате към всеки разговор?

— Да.

— И така — обобщи Мейсън, — съгласно версията, която ни разказахте за подслушания от вас разговор, мис Гренджър се е държала спокойно и не е отправила никакви заплахи?

— Точно така, сър.

— Тогава защо вие счетохте за необходимо да й направите забележка за недостойно поведение?