Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Да, дадох му моя ключ, за да си извади дубликат. Всъщност, ако огледате внимателно ключовете, които са били намерени по време на неговата смърт, ще откриете, че един от тях е за входната врата от апартамента на Етел Билан.

— Полицията знае ли това?

— Струва ми се, че още не.

— Предполагам, че Етел Билан не е подозирала, че квартирата й служи за подслушване на апартамента на Сюзън Гренджър.

— Разбира се. Тя смяташе, че Дъглас ухажва Сюзън, а аз изгарям от ревност всеки път, когато ги видя заедно и градя коварни планове за това как ще ги хвана на местопрестъплението. Трябваше да играем тези роли, защото Етел е голяма бъбривка. Тя непременно би разгласила на всички, ако разбереше точно какво правим. Но тя нищо не подозираше. Може би понякога усещаше, че Дъг ме посещава в нейно отсъствие и искаше да разбере дали зад моята ревност не се крие нещо друго. Може би е казала нещо и на Сюзън Гренджър, защото Дъг страшно се изплаши да не би Сюзън да разбере истината. Точно тогава Дъг ме посъветва да разиграя сцена и да направя така, че Сюзън да ме нагруби. За всичко това беше нужно да извадя пистолета от чантата си и да ги заплаша и двамата, изобщо да направя впечатление, че съм ревнива дамичка и неврастеничка. Направих всичко, което той ми заръча и това даде резултат. Не знам какво точно е станало след нея, но половин час по-късно Дъг се върна при мен страшно изплашен, включи своя апарат слуша известно време, а после радостно ме погледна и каза, че сега знае всичко. После ме помоли за револвера и ме посъветва незабавно да изчезна оттук, като каза, че ще ми се обади по-късно.

— И вие му дадохте оръжието?

— Разбира се — отговори Елеонор. — Бих му дала всичко каквото поиска.

— Значи вие не бяхте женени?

— Дъг каза, че се налага да почакаме, но в Юма и Лас Вегас ходихме като мъж и жена.

— А автомобилната катастрофа?

— Това донякъде е измислица.

— Но колата на Хепнер наистина е катастрофирала.

— Знам. Катастрофата ме наведе на мисълта, че мога да симулирам загуба на памет и тя да бъде причина за това.

— Кога катастрофира колата?

— В неделя късно вечерта — в нощта преди смъртта му. От завоя изскочи огромен камион и се вряза в колата на Дъг. Странно, че тогава Дъг не пострада, защото шофьорът на камиона целеше точно това. След като ни стана ясно, че го преследват, посъветвах Дъг да остави всичко. Той обеща, че ще направи точно така, но след два дни. През това време щял да разкрие бандата. Блазнеше го мисълта за голяма награда и за това, че ще може да се залови със свой собствен бизнес.

— Нека да се върнем малко назад — прекъсна я Мейсън. — Вие му дадохте револвера. Как се развиха после събитията?

— Аз си тръгнах.

— Когато се върнахте, Дъглас Хепнер беше ли в апартамента?

— Не.

— А Етел Билан?

— И нея я нямаше. Тя беше заминала някъде и трябваше да се върне в понеделник.

— А сега за скъпоценностите — смени темата Мейсън. — Как попаднаха у вас?

— Мистър Мейсън, моля ви да ми вярвате. Историята със скъпоценните камъни е абсолютна измислица. Никога не съм носила със себе си скъпоценности. Дори не съм ги виждала. Етел лъже, като казва, че ги е видяла в мен.

Погледът на Мейсън стана леден.

— И вие не сте ги укрила между своите вещи в куфара?

— Не задавайте глупави въпроси, мистър Мейсън. Говоря ви самата истина.

— Не мога да ви вярвам — каза Мейсън. — Против вас има твърде сериозни улики. Предстои ми тежка борба по време на цялото дело. Вас ще ви унищожат. В ръцете на обвинението има цял набор от ваши лъжливи изявления.

— Разбирам всичко — каза Елеонор — и все пак ви казвам истината. Чистата истина, мистър Мейсън.

— Що се отнася до камъните, то вие ми разказвате една измислица.

— Не, уверявам ви.

— А ако полицията ги намери сред вашите вещи?

— Тогава излиза, че съм на път към газовата камера… Съдът ще реши, че Дъг е намерил камъните, а аз съм ги откраднала и… Общо взето в този хаос едва ли някой може да се оправи.

— Вие сама създадохте този хаос — прекъсна я Мейсън.

— Нима съм лъгала полицията? Та нали преди малко ви казах, че Дъг ме помоли да разиграя тази сцена. Не казах ли, че Дъг работи към митницата? И не може ли да се поканят в съда хора от митницата, за да потвърдят това и не може ли по този начин да се докаже, че Сюзън Гренджър е контрабандистка? Аз знам едно: докато беше в Лас Вегас, нейният апартамент беше разбит и бяха разрязани всички туби с бои. Тя би могла да държи скъпоценните камъни там, нали?