Ърл Гарднър - Очарователният призрак

Лицето на Морън придоби сурово изражение.

— Протестът е приет — каза той. — Съдът не взема въпроса под внимание.

— Е, добре, — съгласи се Бъргър — тогава ми кажете КОГА сте видяла тези камъни?

— На 16-и август.

— В колко часа?

— Около шест вечерта.

— Това е всичко. Нямам повече въпроси — обърна се Хамилтън Бъргър към съда. — Моля да извикате свидетелката Сюзън Гренджър.

Сюзън Гренджър зае мястото на Етел Билан и произнесе клетвата.

— Вашето име е Сюзън Гренджър? — попита Бъргър.

— Да, сър.

— Струва ми се, че вие съвсем наскоро сте се завърнала от Европа.

— Да.

— На кораба ли се запознахте с Дъглас Хепнер?

— Да, сър.

— Как се развиха вашите отношения, след като се върнахте от Европа?

— Няколко пъти се срещахме, той ме посещаваше.

— Бих искал да разбера дали в разговор с вас е споменавал името Елеонор Корбин? — попита Бъргър.

— Да, споменавал го е.

— Кажете, не е ли назовавал случайно Елеонор Корбин своя съпруга?

— Не, нямаше нищо подобно. Напротив…

— Това не е важно, това не е важно — бързо реагира Бъргър, вдигайки ръката си напред като полицай-регулировчик, спиращ потока от коли. — Бих искал да изясня този, въпрос само от правна гледна точка. Тъй като тук беше заявено, че обвиняемата е била негова жена, аз ви попитах дали той не я е наричал така. Вие отговорихте отрицателно. Този въпрос точно съответства на поставения от мен въпрос. А сега искам да ви задам още един, но по-конкретен въпрос. Случвало ли се е да разговаряте с обвиняемата за Дъглас Хепнер?

— Да, сър.

— Кога?

— Струва ми се, че на 15-и август.

— За какво ставаше дума?

— Аз… с една дума Дъглас Хепнер беше при мен. Когато си тръгна, забелязах, че вратата на 360-и апартамент е открехната. Процепът не беше голям, но беше достатъчен Елеонор Корбин да види как Дъглас минава по коридора и…

— Откъде знаете, че обвиняемата го е наблюдавала?

— Защото знаех, че се е настанила при Етел Билан, за да шпионира.

— Аз не ви питам защо се е настанила там — прекъсна я прокурорът. — Това може да каже само очевидец. Ваша светлост, моля да обясните на свидетелката, че трябва да отговаря точно на поставените от мен въпроси и да не дава допълнителна информация, която в този момент не ни интересува.

— Добре — хладно заяви Сюзън Гренджър. — Знаех, че обвиняемата се е настанила у Етел Билан. Забелязах също, че винаги, когато Дъглас Хепнер си тръгваше, вратата на съседния апартамент задължително беше открехната, а зад нея стоеше Елеонор Корбин.

— И какво стана след това?

— Веднъж казах на обвиняемата, че се държи глупаво. Казах й: „По този начин не можеш да задържиш един мъж. Ти си ревнива, безотговорна глупачка и настоявам да прекратиш подслушването на нашите разговори. Нямам намерение да се примиря с това. Мисля, че има закон затова и ако продължаваш, ще се възползвам от него“.

— И какво ви отговори обвиняемата?

— Тя изпадна в ярост. Каза ми че съм развратница и се опитвам да й открадна Дъглас Хепнер. Че той е измамник като всички мъже и че аз използвам само удобния случай.

— Тя не ви ли каза, че е омъжена за него?

— Не, но каза, че има намерение да се омъжи. Тя каза също, че ако той не бъде неин, няма да бъде на никого.

— Излиза, че тя ви е заплашвала?

— О, не си спомням цялото й изказване. Тя заплашваше да убие не само него, но и мен. Тя каза, че ще убие Дъглас, ако й го отнема.

— Обвиняемата не ви ли каза как смята да изпълни своята заплаха?

— Да, каза. Тя отвори своята чанта и извади оттам револвер. Спомена, че е отчаян човек и че да се стои на пътя й не било безопасно.

— Сега ви моля да отговорите на следния въпрос — дали сте виждала този револвер по-рано?

— Не знам. Виждана съм револвер, който много прилича на този.

— Къде?

— В чантата на обвиняемата.

— Нямам повече въпроси — каза Бъргър. — Сега е ваш ред, мистър Мейсън.

С тези думи Хамилтън Бъргър се обърна и се запъти към своето място. След като се настани удобно в креслото си, той се усмихна и лицето му отново изрази пълно задоволство.

Мейсън попита:

— Вие ли започнахте този разговор, мис Гренджър?

— Разбира се. Просто ми омръзна нейното шпиониране и реших да сложа край.

— Някой още чу ли вашия разговор с обвиняемата? Мис Билан например?

— Мис Билан не беше вкъщи. Обвиняемата беше сама в апартамента.

— С други думи — обобщи Мейсън с усмивка, — срещу обвиняемата свидетелстват само вашите думи.

— Грешите — саркастично отговори Сюзън Гренджър. — Нашият разговор е бил чут от мистър Ричи и той ми даде да разбера това. Каза ми, че за хората, живеещи в подобни луксозни апартаменти, не е съвсем прилично да устройват такива шумни скандали…