Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Според мен това е свързано с теглото на куршума.

— С други думи по-дългият и дълъг куршум има по-голям калибър от по-късия и широк, ако тежи повече, така ли?

— Ваша светлост — помоли Бъргър, — протестирам срещу опита на защитата да въведе в заблуждение свидетелката. Това противоречи на правилата за водене на кръстосан разпит. Свидетелката не е специалист в тази област и…

— Протестът не се приема — рязко възрази съдията Морън. — Свидетелката охарактеризира оръжието, принадлежащо на обвиняемата като револвер, калибър 38-и. Защитата има право да изясни какво разбира тя под това понятие.

— Да продължим — каза Мейсън, обръщайки се към свидетелката. — Отговорете на въпроса.

— Разбира се, ако куршумът… ако дълъг и тънък куршум тежи повече… разбира се, той е от по-голям калибър…

— Значи, когато вие казахте, че револверът е калибър 38-и, имахте предвид това, че стреля с куршуми с по-голямо тегло? Правилно ли ви разбрах?

— Боже мой, Ваша светлост, но това са само факти, а не улики — възкликна прокурорът Бъргър. — Това не е разпит. Това е въвеждане на свидетелката в заблуждение!

— Протестът се отклонява — раздразнено отговори съдията. — Моля свидетелката да отговори на поставения въпрос.

Беше очевидно, че Етел Билан не знаеше как да постъпи. Тя погледна умолително прокурора и след това нерешително отговори:

— Да, сър. Точно това имах предвид.

— Вие имахте предвид, че теглото на куршума е било равно на 38 грана 4 4 1 гран — 0,0648 грама. ?

— Да, мисля, че е така. Да, сър.

— Значи, вие не знаете точно какъв е калибърът на револвера?

— Но нали тук вече се каза, че револверът е калибър тридесет и осем — отговори свидетелката, окончателно смутена.

— Не е важно кой какво е говорил — каза Мейсън. — Важно е това, че вие не си давате сметка за своите думи! Разбирате ли за какво говорите?

— Как да ви кажа… Честно казано, имам само смътна представа за това какво е калибър.

— Това означава, че не знаете точно какъв е бил калибърът на револвера на обвиняемата?

— Ако поставяте точно така въпроса, то аз наистина не знаех това — разгорещи се свидетелката.

Мейсън каза:

— Да, точно така поставям въпроса. А сега нека да видим дачи вашата памет е по-добра от тази на мистър Ричи. Помните ли деня, когато мистър Ричи ви позвъни по телефона и ви каза, че адвокатът Пери Мейсън се намира във вестибюла, че той задава въпроси и иска сведения за Сюзън Гренджър, че е много възможно да подозира нещо и че той, Ричи, се е отървал от Мейсън? Наистина, той не е изразил мислите си с тези думи, но аз ви предавам общия смисъл, за да възстановя този ден във вашата памет. Помните ли обстоятелствата, при които протече разговорът?

Етел Билан гордо вдигна глава, брадичката й леко се издаде напред. За миг в очите й блесна предизвикателство, но когато срещна строгия поглед на Мейсън и видя непроницаемите черти на лицето му, тя сведе поглед и отговори:

— Да, помня.

— Помните ли деня и часа на този разговор?

— Да. Беше на 17-и август около обяд. Точният час не помня.

— Във всеки случай можете да го съпоставите с моето посещение при вас — каза Мейсън. — Аз ви позвъних веднага след този разговор.

— Да. Ричи ми позвъни и ми съобщи нещо подобно на това, което вие току-що казахте…

— В какви отношения сте е мистър Ричи? — зададе нов въпрос Мейсън.

— Ваша светлост, протестирам! Въпросът е несъществен, не се отнася до делото и е неправомерен.

Съдията Морън се поколеба за миг, но после каза:

— Протестът се приема.

Мейсън, без да скрива своето учудване и възмущение от това решение, седна в креслото, обърна се към Дела и тихо каза:

— Всичко е наред. Искаше ми се да ги накарам да почувстват, че именно тук се крие нещо важно. Смятам, че моментът е избран точно. Казвам ти всичко това, за да създам впечатление у обвинението, че се готвим за атака.

Дела Стрийт кимна с глава в знак на съгласие.

— Сега ще те помоля да си предадеш мрачен вид на лицето и да кимнеш с глава колкото е възможно по-забележимо.

Дела изпълни точно указанията на Мейсън. Адвокатът въздъхна като си придаде вид на разочарован и каза:

— Ваша светлост, предполагам че този въпрос ще изиграе решаваща роля в изграждането на моята защита — той отново погледна към Дела Стрийт, повдигна рамене и добави: — Но щом решението на съда е такова, аз се подчинявам и нямам повече въпроси.

— Съдът няма намерение да ви забрани да продължите кръстосания разпит — възрази съдията Морън, тъй като му се стори, че Мейсън му готви капан, който можеше да доведе до съдебна грешка. — Дава ви се право да зададете въпроса си под друга форма.