Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Благодаря ви, Ваша светлост. В такъв случай въпросът ми е следния: мис Билан, разказвала ли сте за вашия договор с обвиняемата на мистър Ричи? Отговорете на въпроса.

— Да, в известна степен.

— Той ли ви посъветва да приемете предложението?

— Да.

— Това е всичко. Ваша светлост — каза Мейсън.

— Аз също нямам повече въпроси — каза Бъргър.

Етел Билан напусна свидетелското място и вече се насочваше към изхода на залата, когато изведнъж Бъргър скочи от мястото си и си даде вид, че в последния момент се е сетил за нещо много важно, което досега му се е изплъзвало.

— Извинете, Ваша светлост — каза той, — имам още един въпрос. Моля, съдът и защитата да ме извинят. Пропуснах нещо.

— Кажете — обърна се Бъргър към свидетелката, — не забелязахте ли у обвиняемата някакви други предмети, представляващи за съда интерес?

— Да.

— А какво именно?

— Тя притежаваше много скъпоценни камъни.

— Какво казахте? Скъпоценни камъни? — в гласа на прокурора звучеше неприкрита радост.

— Точно така.

Съдебните заседатели като един се наведоха напред и сега внимателно слушаха всеки отговор на свидетелката.

— Къде се намирахте, когато ги видяхте?

— Имах намерение да влизам в банята, а вратата на стаята на Елеонор беше леко отворена. Приближих се тихо и видях на леглото парче плат, върху което имаше цяла купчина скъпоценни камъни. Елеонор седеше на колене с гръб към мен и ги броеше. Аз тихо затворих вратата и се отдалечих.

— Известно ли ви е къде са те сега?

— Не, сър.

— Но вие сте ги видяла у обвиняемата?

— Да, сър.

— Значи вие предполагате, че тези камъни се намират сред вещите, предадени на Пери Мейсън.

— Възразявам, Ваша светлост! Във въпроса се съдържа не очевиден факт, а предположение, затова го считам за неправомерен — заяви Мейсън.

— Възражението е прието.

— Тогава, моля, задавайте вие въпроси — с недоволен глас заяви Бъргър.

Мейсън размишляваше известно време, после тихо каза на седящата до него Дела:

— Тук има явен капан, Дела. Но много ми се иска да разбера точно в какво се състои.

Той бавно стана от мястото си, приближи се към свидетелското място и внимателно погледна свидетелката.

— И така, вие сте стояла до вратата на стаята? — запита Мейсън Етел Билан.

— Да.

— И сте видяла скъпоценностите върху леглото?

— Да.

— Какво беше разстоянието между вас и леглото?

— Около десет фута.

— И вие забелязахте, че това са скъпоценни камъни?

— Да.

— Какви бяха тези камъни?

— Брилянти, изумруди и няколко рубина.

— Колко собствени брилянта имате в момента? Свидетелката сведе поглед.

— И така, колко? — настоя Мейсън.

— Нито един — призна тя.

— Колко истински рубина притежавате?

— Един. Той ми е подарък. Струва ми се…че е истински.

— Колко дълго беше той у вас?

— Той и сега е у мен.

— А сега да се върнем на рубините, които сте видяла върху леглото — каза Мейсън. — Обработени ли бяха скъпоценните камъни, дамски украшения ли бяха или имитация?

— Бяха рубини.

— Истински?

— Да, сър. Поне такова беше впечатлението ми. Опитвам се да ви отговоря колкото се може по-точно.

— Това е похвално — каза Мейсън. — Кажете, колко пъти сте обсъждала този въпрос с областния прокурор?

— Не сме обсъждали този въпрос. Аз сама му разказах това, което се случи.

— Вие казахте, че рубините са истински?

— Да, сър.

— И че сте се намирала на разстояние десет фута?

— Да.

— Не по-близо?

— Не. Мисля, че не.

— Колко дълго стояхте до вратата?

— Сигурно около десет секунди.

— А сега да се върнем на вашия рубин. Каква е формата му? Вграден ли е в пръстен?

— Да.

— Често ли го носите?

— Да, сър.

— И все пак — каза Мейсън — вие и досега не знаете дали е истински или не. И след всичко това искате да убедите съдиите, че от разстояние десет фута И само за десетина секунди сте забелязала, че скъпоценните камъни са истински. Така ли е?

— Виждате ли, аз… Разбира се, ако така поставяте въпроса, то моят отговор звучи абсурдно.

— Той звучи абсурдно, защото е наистина абсурден — заяви Мейсън. — Това е всичко.

След адвоката напред пристъпи Хамилтън Бъргър и на лицето му заигра самодоволна усмивка.

— А сега нека предположим, че Дъглас Хепнер е бил убит на 16-и август около пет часа следобед. Кажете, кога видяхте тези камъни? Преди или след смъртта му?

— Протестирам! Въпросът е подвеждащ, затова е неправомерен — раздразнено каза Мейсън. — Считам, че постановката на въпроса е недостойна за един служител на правосъдието и затова моля съда да не го взема под внимание.