Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Обвиняемата сама ли ви показа своя револвер?

— Не. Видях го в чантичката й с тоалетни принадлежности.

— А сега ето какво искам да ви попитам — Бъргър направи пауза. — Можете ли да кажете какъв беше багажа на обвиняемата, когато тя се премести у вас?

— Два куфара и пътна чанта. Куфарите имаха необичаен вид — бяха на червени и бели квадратчета.

— А къде е сега този багаж?

— Тя се обади по телефона, за да ме попита за него.

— Коя тя?

— Обвиняемата.

— Кога се състоя този разговор?

— На 17 август.

— И какво ви каза тя?

— Тя каза: „Етел, нужна ми е твоята помощ. Ще се престоря, че съм изпаднала в амнезия. На никого не казвай, че живея при теб. Не съобщавай за мен нито на полицията, нито на вестниците. Кротувай си. Ще изпратя някого за своите вещи, когато всичко се успокои.“

— Обвиняемата сама ли ви каза, че ще симулира амнезия?

— Да, сър.

— И всичко това тя ви съобщи на 17 август?

— Да, сър.

— В колко часа се проведе вашия разговор?

— Около осем и половина сутринта.

— А вие — каза Хамилтън Бъргър, показвайки на всички, че настъпва най-драматичния момент от делото, — поинтересувахте ли се защо е цялата тази тайнственост и защо трябва да симулира амнезия?

— Да, сър.

— Каква причина изтъкна тя?

— Обвиняемата каза и аз мога точно да възпроизведа нейните думи, защото те се врязаха в паметта ми… Тя каза: „Етел, в беда съм и трябва да се защитя.“

Последва пауза, по време на която Хамилтън Бъргър за няколко секунди застина на мястото си, разперил ръце.

Разбрал тактиката на областния прокурор, съдията Морън каза раздразнено:

— Продължавайте с въпросите, господин прокурор. Ако сте свършил, предлагам защитата да премине към кръстосан разпит.

— Не, Ваша светлост — отговори Бъргър, като продължаваше да следи с поглед съдебните заседатели, — още не съм завършил разпита. Просто си събирам мислите. — И отново се обърна към свидетелката. — В момента на вашия разговор, доколкото зная, тялото на Дъглас Хепнер още не беше намерено. Така ли е?

— Възразявам — обади се Мейсън. — Този въпрос е подвеждащ и изисква от свидетеля определен отговор.

— Поддържам възражението — веднага се съгласи съдията.

Тогава Хамилтън Бъргър реши да направи нов ход.

— Кажете, мис Билан, какво направихте с вещите на обвиняемата, които се намираха при вас?

— Предадох ги на адвоката.

— Имате предвид мистър Пери Мейсън?

— Да, сър.

— Кога му предадохте тези вещи?

— На 17 август. През деня.

— При какви обстоятелства се състоя това?

— При какви обстоятелства?… Той дойде при мен. Съпровождаше го Дела Стрийт. Той знаеше, че обвиняемата живее при мен и от неговите думи заключих, че… В крайна сметка на него му бяха необходими нейните вещи и аз му ги дадох.

— Значи, това са вещите — Бъргър показа куфарите и чантата, — конто беше оставила при вас обвиняемата?

— Да, тези са.

— Моля, Ваша светлост, тези предмети да бъдат причислени към веществените доказателства на обвинението — каза Бъргър.

— Имате ли възражения? — попита съдията Морън като се обърна към Мейсън.

— Що се касае до самите куфари, нямам възражения, Ваша светлост. Но тяхното съдържание все още не е идентифицирано.

— Както виждате куфарите са празни — отбеляза с усмивка Бъргър. — Предвидих възражението на защитата.

— Тогава нямам нищо против причисляването им към веществените доказателства. — заяви Мейсън. — Аз също потвърждавам, че това са същите куфари, които ми предаде свидетелката.

— Прекрасно — каза Бъргър и се обърна към Мейсън. — Можете да задавате въпроси на свидетелката.

— Господин прокурор, — обърна се Мейсън към Бъргър, — причислихте ли плана на апартамента към списъка на веществените доказателства?

— Да.

— Чух да споменавате, че разполагате със свидетел, който може да потвърди точността на плана на апартамента на мис Гренджър.

— Да.

— Ако свидетелят се намира в съда — каза Мейсън, — няма да задавам въпроси на мис Билан, докато не го призовете като свидетел и докато той не потвърди точността на плана.

— Не възразявам — съгласи се Хамилтън Бъргър. — Извикайте мистър Уедли Ричи.

Като следеше с поглед свидетеля, Мейсън шепнешком каза на Дела:

— Я виж ти, та това е нашият свръхбдителен портиер.

Ричи излезе напред, произнесе традиционната клетва, назова своето име, възраст, професия и погледна въпросително към прокурора.

Хамилтън Бъргър с известно пренебрежение в гласа, с което явно искаше да покаже на съда, че призоваването на свидетеля е прищявка на придирчивия адвокат, а не негово желание, го попита: