Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Виж какво, Пери — недоволно каза Дрейк, — ние играем хазартна игра. Знаем чуждите козове, но нямаме свои.

Те чуха как стъпките и гласовете се приближават.

— Пери, сигурен съм, че ни очаква доста неприятна ситуация — каза шепнешком Дрейк. — Ако ни видят да излизаме…

— Ш-ш-ш-т, Пол. — прошепна Дела и сложи пръст върху устните си.

Стъпките приближаваха и Мейсън изведнъж разпозна гласа на сержант Холкълм от криминалната полиция, който каза:

— Доколкото разбирам, мисис, вие сте разпознали човека от снимката?

До самата врата стъпките утихнаха.

— Точно така — отговори женски глас. — На снимките във вестниците аз веднага разпознах един от нашите наематели. Това е Франк Ормсби.

— Разпознаването по снимка не е много надеждно — отбеляза сержантът. — По-добре да видим дали има някой в апартамента.

В стаята се разнесе звън. Дрейк се огледа смутено.

— Тук някъде трябва да има и втори изход — прошепна той.

— Нямаме време да го търсим — отговори Мейсън. — Дела, имаш ли бележник? Те със сигурност имат в себе си ключ.

Дела кимна.

— Бързо извади бележника, Дела.

На вратата отново се позвъни.

— Пиши нещо. Вземи молив и пиши! — разпореди Мейсън.

Дела измъкна от чантата си секретарския бележник, молив и започна да стенографира.

На вратата се почука, а после сержантът каза:

— В такъв случай трябва да отворим.

Мейсън бързо се приближи до вратата и я отвори.

— Гледай ти — възкликна той, — каква изненада. Добър вечер, сержант.

Холкълм беше повече от изненадан.

— По дяволите — почти извика той, веднага щом дойде на себе си.

— Оглеждаме обстановката, сержант — със спокоен глас заяви Мейсън.

— Вие… Кой по дяволите ви е пуснал тук? И каква обстановка оглеждате?

— Описваме имуществото — отговори адвокатът. Сержантът не помръдваше. Той искаше да каже нещо, но думите сякаш бяха заседнали някъде в гърлото му. Мейсън му се притече на помощ.

— Моята клиентка, Елеонор Хепнер, е вдовица на Дъглас Хепнер — поясни той. — Надявам се, вие знаете, че аз работя по този случай. След като клиентката ми бъде оправдана, в правото си на вдовица тя ще наследи цялото му имущество. Тя е подала документи за получаване на наследството, а аз, като неин адвокат, реших да огледам бъдещата й собственост. Пишете — обърна се той към Дела — пет ризи, едно, две, три, четири, пет, шест, седем чифта спортни гащета. Едно, две, три, четири…

Дела започна да пише, като че ли само преди секунда беше прекъснала работата си.

— Хей, почакайте за минута — възкликна Холкълм. — Обяснете ми какво означава всичко това. Искате да кажете, че този Франк Ормсби Нюберг не е някой друг, а самия Хепнер?

— Разбира се — отговори съвсем спокойно Мейсън, — нима не знаехте това?

— Откъде, дявол да го вземе, да знаем това? — изкрещя сержантът. — Ако не беше тази жена, то ние никога не бихме се добрали до тази квартира.

— Успокойте се, сержант — примирително каза Мейсън. — Вие просто трябваше да ме попитате.

— Да ви попитам? — възкликна отново Холкълм.

— Разбира се — отговори Мейсън.

— Но вие как се отзовахте тук? — попита сержантът.

— С помощта на ключ — отговори търпеливо Мейсън.

— Какъв ключ?

Гласът на Мейсън в този момент прозвуча с търпеливото спокойствие на баща, който се опитва да втълпи на своя неразумен син една проста истина.

— Аз вече ви обясних, сержант, че моята клиентка Елеонор Хепнер е вдовица на Дъглас Хепнер. И като такава тя ни предостави ключ от жилището, където е прекарала своя меден месец със съпруга си.

Жената, която по всяка вероятност беше домоуправител, се намеси:

— Той никога не ми е казвал, че се е оженил.

Мейсън се усмихна.

— Напълно ви разбирам — каза той. — Тази женитба е малко загадъчна, нали?

— Точно така — потвърди тя. — Той рядко идваше тук. Пристигаше по най-различно време и изведнъж изчезваше без никой да знае нищо за него. После се връщаше и… Най-общо казано, това затрудняваше почистването на апартамента.

Сержант Холкълм най-накрая успя да събере мислите си и зададе няколко членоразделни въпроса:

— Може би вие ще ни кажете какво означава всичко това? И защо тук е толкова разхвърляно? Да не би вие да сте извършили този погром, правейки своята инвентаризация?

— По всяка вероятност, сержант, някой е бил тук преди нас и нещо е търсил. След като завършим огледа бих препоръчал на полицията да вземе отпечатъци. Както сте забелязал, ние не сме се докосвали до нито един от предметите. Просто стояхме в средата на стаята и описвахме вещите, намиращи се в полезрението ни. А сега, Дела, опиши вещите, които се намират в шкафа. Постарай се да не оставяш отпечатъци на вратата. Отвори с крак. Точно така. Правилно… Три ежедневни костюма, един смокинг, пет чифта обувки, а в дъното куфар и…