Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— …една минута само, нека да запиша. Така, Франк Ор-мсби Нюберг, „Титерингтън апартмънс“, така… Можете ли да ми кажете откога живее той там? Разбирам… Номерът е на тази пералня? Да? Добре, благодаря ви… Не, не, това е обичайна проверка при изгубен куфар. Простете, че ви обезпокоих толкова късно. Да, от частната детективска агенция на Дрейк. Разбира се, заповядайте. Всичко добро и на вас.

Дрейк затвори телефона и каза:

— И така, намерихме го. Това е Франк Ормсби Нюберг. Ето и адреса, Пери — „Титерингтън апартмънс“ на Ел-мууд-плейс.

„Титерингтън апартмънс“ се оказа триетажна тухлена постройка с тясна фасада. Фамилиите на обитателите бяха изписани в дълъг списък върху металическа табелка, закрепена на входната врата. Срещу името на всеки от наемателите имаше звънец и домофон.

— Старомодна постройка — каза замислено Дрейк. — Какво ще правим?

Мейсън натисна звънеца срещу табелката с номер 220 и името Франк Ормсби. Отговор не последва. Мейсън изчака известно време и отново натисна копчето. Отново тишина. Мейсън погледна към Дела Стрийт. Без да каже нито дума, тя протегна ръка и му подаде връзката с ключовете.

Мейсън изпробва първия. Не стана. Вторият влезе в ключалката и съвсем леко превъртя. Мейсън извади ключа и каза:

— Същият е. Да влизаме.

— Пери, дали няма да си навлечем неприятности? — попита Дрейк.

— Може би — отговори той. — Но засега моето престъпление се състои в това, че изпробвах ключа.

— А в апартамента ще влезем ли?

— Ще видим — отговори Мейсън.

Адвокатът тихо отвори вратата и тримата се оказаха в уютен вестибюл. Първото, което се набиваше на очи, беше табелка с надпис: „Домоуправител — ап. 101“, а до нея стрелка, показваща посоката.

Мейсън веднага се запъти към дъното на вестибюла, където се виждаше осветената кабина на асансьора. Качиха се на втория етаж и излязоха в слабо осветен коридор. На една от вратите се белееше цифрата 220. Под вратата Мейсън забеляза достатъчно широка пролука. Тя не беше осветена, докато в същото време снопове светлина, проникващи изпод вратите на съседните апартаменти показваха, че обитателите им са вкъщи.

Отдясно на вратата Мейсън забеляза звънец. Той го натисна и някъде вътре в стаята се чу звън.

— Пери — прошепна Дрейк, — по гърба ми полазиха тръпки. Не е ли по-добре да слезем долу и да поговорим с домоуправителя. В крайна сметка съвестта ни е чиста.

— Преди да започна разговора — каза Мейсън, — искам да знам за какво точно да говоря.

— Аз няма да вляза — каза Дрейк.

— Но нали няма да възразиш, ако проверя дали нашите ключове стават в тази ключалка? — попита Мейсън.

— Не ми харесва всичко това — възрази отново Дрейк.

— На мен също не ми харесва — съгласи се Мейсън, — но искам да намеря доказателство.

Те стояха в коридора и размисляха. Беше задушно. Коридорът беше изпълнен с миризми от кухните на жилищата. В съседния апартамент по всичко изглеждаше, че гледат телевизия, защото през тънката преграда на вратата се чуваше гласът на диктора.

— Не дом, а бардак — каза Дрейк.

Мейсън кимна в знак на съгласие и решително пъхна ключа в ключалката на входната врата.

— Е, да опитаме — каза той.

Адвокатът се опита да завърти ключа надясно, но той не помръдна от мястото си. Мейсън го издърпа леко към себе си, после бутна напред, натисна, но ключът не превъртя.

— Можем да го изпилим малко — тихо каза Дела. — Така ме посъветва ключарят, ако имаме проблеми.

Мейсън извади ключа, внимателно го огледа, после опита с втория ключ от връзката. Той дори не влезе в ключалката. Не беше така с четвъртия.

Мейсън го превъртя и вратата се отключи.

— Охо! — възкликна Дрейк.

Мейсън обви ръката си в носна кърпа, хвана кръглата дръжка на вратата, завъртя я и отвори.

— Аз не влизам — повтори Дрейк. — Не искам да се замесвам.

Една-две секунди Мейсън нерешително остана пред отворената врата, а после влезе в стаята, намери електрическия ключ и светна. В помещението сякаш беше преминало торнадо. Чекмеджетата бяха извадени, вратите на бюфета — отворени, разбити съдове се търкаляха на пода, навсякъде бяха разхвърляни дрехи и документи.

— Изглежда някой ни е изпреварил — предположи Дела. Изведнъж вратата на асансьора хлопна и по коридора се чуха стъпки.

— Бързо вътре — изкомандва Мейсън.

Дела влезе веднага, Дрейк се поколеба за миг, но също влезе. Мейсън затвори вратата с крак.

— Не се докосвайте до нищо — предупреди ги той.