Ърл Гарднър - Очарователният призрак

Дрейк се изправи с връзката ключове в ръце.

— Оглеждам ги — каза той. — Искам да намеря някакви номера по тях.

Пазачът се засмя.

— Полицията също се опита да ги намери, но…

— Тогава всичко е наред — каза Дрейк и сложи връзката ключове на масата. — Няма какво повече да ги оглеждам. А ти, Пери, видя ли онова, което искаше да видиш?

— Мисля, че да — недоволно промърмори Мейсън. — Можем да си вървим.

Когато излязоха на чист въздух и се отдалечиха достатъчно от помещенията, които миришеха на трупове, формалин и смърт, Дрейк попита:

— А сега какво?

— Залавяй се за работа, Пол — отговори Мейсън. — Трябва да намериш пералнята и то възможно най-бързо.

— Имай милост към мен, Пери, гладен съм като вълк — примоли се Дрейк. — Все едно, няма да открием нищо докато…

— Започни с полицейския участък — невъзмутимо продължи Мейсън. — Използвай своите връзки. После се обади в секретариата на асоциацията на пералните.

Дрейк простена.

— Чувствам какво ми предстои.

— Побързай. Това трябва да се направи колкото е възможно по-бързо. Номерът има много важно значение за нас. Хамилтън Бъргър празнува победа. Действай, старче. Всъщност, успя ли да направиш отпечатъци от ключовете?

— Разбира се, че успях. Направих го в последния момент. Точно когато пристигаше нашият приятел. Вече си мислех, че ще ме хване.

— Нямаше нищо страшно, Пол. — успокои го Мейсън. — Щом са ни дали разрешение, ние имаме право дори да ги фотографираме.

— Аз ще се заема с изготвянето на ключовете, Пери — намеси се в разговора Дела. — Близо до дома ми има работилница, където ще ги направят доста бързо. А ако ключарят го няма, знам къде да го намеря. Ти, шефе, можеш спокойно да се прибереш в кантората. В момента, в който са готови, ще взема кола и ще ги донеса веднага.

— Е, тогава всичко е наред — каза Мейсън. — На работа, приятели!

Мейсън пристигна в кантората си и започна да обмисля ситуацията, като бавно се разхождаше из стаята. Изминаха петнадесет, двадесет минути, час… Внезапно прозвуча сигналът на специалния телефон. Мейсън вдигна слушалката. Беше Дрейк.

— Струва ми се, че надуших нещо, Пери. Успях да намеря секретаря на тази асоциация и той ми обясни, че номерът на бельото е код. Съобщи ми името на управителя на пералнята, която ни интересува, и в този момент моите хора се опитват да ме свържат с него. Надявам се, че в най-скоро време ще имаме новости. Кога ще вечеряме, Пери?

— Когато решим този проблем, Пол.

— Слушай, Пери. Стига ми само един хамбургер с кафе. Не е много, но ще свърши работа.

— Ще хапнем, когато се върне Дела — отговори Мейсън. — Ако видя, че не можем да отделим време за почивка, ще ти изпратя нещо долу.

— Добре, шефе, — каза Дрейк. — Смятам, че съвсем скоро ще ти съобщя нещо ново за мръсното и за чистото бельо. Интересно защо името на собственика е записано с буквата „Н“? Излиза, че Хепнер е използвал измислено име, за да даде дрехите си на пералня.

— Напълно е възможно — съгласи се Мейсън. — Въобще личността на този Хепнер е доста загадъчна.

— Е, добре — завърши Дрейк, — скоро ще ти се обадя. След десет минути на вратата се появи Дела, радостно подхвърляйки в ръка връзка ключове.

— Всичко наред ли е?

— Всичко, шефе. За всеки случай ми направиха по два дубликата от всеки отпечатък. Ключарят ме посъветва да изпилим малко ръбовете на ключовете, ако не отключват много добре. Освен това ме помоли да ти предам, че е готов да направи за теб каквато и да е услуга по всяко време на денонощието.

— Може да се наложи отново да прибегнем до услугите му — каза Мейсън, след което се намръщи и отбеляза: — Струва ми се, че вие с ключаря сте стигнали до извода, че щом има ключ, трябва да има и ключалка.

— Но какъв смисъл има да носиш ключ в джоба си и да не го използваш? — възрази Дела.

— Това е под въпрос, Дела — каза Мейсън. — По-добре е да слезем при Дрейк и да видим как вървят нещата при него. Той се закани да открие нещо важно и предложи да отбележим това събитие с хамбургер и кафе.

Двамата изключиха осветлението и тръгнаха по коридора към кантората на Дрейк. Когато ги забеляза, телефонистката от нощната смяна ги покани да влязат с кимване на глава.

Мейсън отвори дървената решетка, пусна пред себе си Дела и я последва по дългия коридор. От двете страни имаше десетки врати, зад които агентите на Дрейк разговаряха със свидетели, пишеха рапорти и правеха експертизи.

Когато Мейсън и Дела влязоха в кабинета на Дрейк, той разговаряше по телефона. Дрейк им махна с ръка да сядат и продължи разговора: