Ърл Гарднър - Очарователният призрак

Мейсън разкопча сакото си и нервно започна да се разхожда напред-назад.

— Сега най-важното е Елеонор да ми каже цялата истина — каза той.

— Тя не казва истината, защото не може да я каже — отбеляза Дрейк. — Тя го е убила. Залагам едно срещу милион, че това е нейна работа.

— Шефе — намеси се в разговора Дела, — може би има смисъл да се хванете за това, че револверът е неин, но той може да бъде откраднат.

— Всичко това е вярно — отбеляза Мейсън. — Това е аргументът на защитата. Но вие не забелязахте ли капанът, който ми подготвя Бъргър?

— Какъв капан?

— Той разчита на това. Иска аз да изтъкна именно този аргумент и именно тогава ще представи своя главен свидетел.

— Кой е той?

— Етел Билан.

— Но какво може да знае тя?

— Не знам — вдигна рамене Мейсън. — Вероятно ще заяви, че няколко часа преди убийството е видяла револвера у Елеонор. Бог знае какво ще каже, но съм готов да заложа и последния си долар, че нейното изявление ще бъде съкрушително. В противен случай Бъргър не би я преместил в най-скъпия хотел и не би оставил при нея охрана, за да я лиши от всякакъв контакт с външния свят.

— Така е — мрачно се съгласи Дрейк. — Но ние трябва да предприемем нещо, Пери. Няма смисъл да стоим и да чакаме със скръстени ръце.

— Разбира се, нещо трябва да предприемем — каза Мейсън и очите му блеснаха. — Трябва да намерим такива факти, които още не са известни на обвинението. Трябва да ги намерим бързо и с тяхна помощ да докажем какво е станало в действителност. Пол, нека да погледнем на това дело логично. И така — какво имаш в джобовете?

— В джобовете ли? — учудено попита Дрейк. Мейсън кимна.

— Най-различни дреболии — отговори Дрейк в недоумение.

— Извади всичко — каза Мейсън — и го сложи на масата.

Дрейк извади от джобовете си молив, химикал, бележник, табакера, запалка, връзка ключове, носни кърпи, портфейл, шофьорска книжка, две разпечатани писма, разписание на самолетите, опаковка дъвка. Мейсън замислено разглеждаше всички тези предмети.

— И какво доказва това? — прекъсна мълчанието Дрейк.

— Това — каза Мейсън — точно исках да разбера. И ти ми представи доказателства.

— Нищо не разбирам — призна Дрейк.

— Ти доказа контраста между предметите, намиращи се в твоите джобове, и които може би могат да се открият у всеки делови човек, и предметите, намерени в джобовете на Дъглас Хепнер, за които спомена съдебният следовател.

— Е, да, разбира се — промърмори Дрейк, — аз…

— А сега да помислим ето върху какво. Хепнер е пушач. Той е имал цигари в табакерата. А къде е кибритът му? Къде е ножчето? Почти всеки мъж носи в себе си джобно ножче. Освен това в портфейла му са намерени дребни монети, но не и банкноти. Шофьорската книжка е налице, но няма членска карта от нито един клуб. Дори адресите им няма.

Дрейк мълчаливо размисляше.

— Господи, Пери! — изведнъж възкликна той. — Искаш да кажеш, че в неговите джобове са намерени твърде малко предмети?

— Точно това имах предвид — отговори Мейсън, а после попита: — Къде е живял Хепнер?

— Този въпрос — отговори Дрейк — вълнува сега и полицията. Официално той е живял в „Диксикрат апартмънтс“. В този пансион е държал квартира, но не е известно дали е живял в нея. Апартаментите се обслужват от камериерки, едната от които е казала, че имало случаи, когато в течение на няколко дни, понякога и на седмица никой не е спял в леглото му, чаршафите оставали изпънати, а кърпите в банята — неизползвани. В хладилника нямало продукти. Той не давал бельото си в пералнята и… — Изведнъж Мейсън щракна силно с пръсти.

— Какво има? — попита Дрейк.

— Ето го ключът! — възбудено каза Мейсън. — Пералнята! Да вървим, Пол!

— Къде?

— При следователя. Нали ни поканиха да разгледаме вещите на покойния, които са намерени у него в момента на смъртта. Да отидем да видим дали дрехите му имат знак от пералнята, която е използвал. Той едва ли си е прал дрехите сам вкъщи.

— Добре — съгласи се Дрейк. — Може би ще намерим нещо, въпреки че… Дявол да го вземе, ако върху дрехите имаше някакви печати от пералня, полицията отдавна би надушила това.

— Все пак искам да погледна вещите, преди да ми ги представят в съда — каза Мейсън. — Представи си за момент, че моята клиентка казва истината. Представи си, че тя действително не може да си спомни какво е станало. Представи си, че това убийство е инсценирано и тя не може…

— Обзалагам се, Пери, — възрази Дрейк. — Нали са я преглеждали психиатри и всички в един глас са заявили, че тя симулира. И в момента, в който я извикат в свидетелската ложа, и каже, че нищо не помни, ще я подложат на кръстосан разпит и тя ще се разкисне като варен зелев лист. А в това време прокурорът ще хвърли в атака рота психиатри и те ще докажат, че тя лъже.