Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Не ме интересува това какво точно е казал — парира нейния отговор Мейсън. — Това са само слухове. Аз ви питам дали присъства още някой на този ваш разговор?

— В този момент в съседния апартамент се е намирал мистър Ричи. Вратата е била отворена и той е чул целия разговор.

— Нямам повече въпроси — обяви Мейсън.

— Момент — намеси се Бъргър. — Защо не ми казахте, че мистър Ричи е чул вашия разговор?

— Защото не ме попитахте.

— Струва ми се — намеси се Мейсън, — че свидетелката вече каза всичко. Тя НЕ Е ЗНАЕЛА, че мистър Ричи е чул разговора.

— Аз обясних, че той ми направи забележката много по-късно…

— Успокойте се. Успокойте се, нямам намерение да ви питам нищо повече — каза Бъргър. — Ваша светлост, искам да ви обърна внимание на това, че този факт тласка делото в една нова и много интересна посока, за която лично аз не се досещах до този момент. Защо не ми разказахте това, мис Гренджър?

— За какво не съм ви разказала?

— За това, че някой е присъствал на вашия разговор.

— Никой не е присъствал. Просто мистър Ричи случайно е чул. Освен това не съм свикнала да не ми вярват.

— Извинете, но това е съд — отбеляза прокурорът. След това си погледна часовника и се обърна към съдията: — Ваша светлост, знам, че все още е рано, но обвинението моли за почивка от няколко минути. В тази почивка искам да се посъветвам с моите помощници, за да се убедя, че сме представили пред вас всички свои свидетели.

— Не възразявам — съгласи се съдията Морън.

Жена в полицейска униформа се приближи към мястото на Елеонор Корбин, за да я отведе. В това време Мейсън се обърна към нея:

— Няма да възразите, ако поговоря с моята клиентка, нали? Може би ще бъде най-добре да отидем в стаята за свидетели?

— Моля ви, мистър Мейсън, — каза тя — двадесет минути ще бъдат ли достатъчни?

— Благодаря ви. Струва ми се, че ще ни стигнат — отговори Мейсън.

Той кимна на Дела Стрийт и се обърна към Елеонор:

— Моля, мисис Хепнер, следвайте ме.

Елеонор стана и заедно с Мейсън и Дела Стрийт се отправи към стаята за свидетели. Щом влязоха, Мейсън рязко затвори вратата след себе си.

— Ето така — каза той.

— Но какво се е случило? — попита Елеонор.

— Стига преструвки — раздразнено каза той. — Вече няма къде да се отстъпва. Чудеса не мога да правя. Трябва да ми разкажете цялата, истина и сега е моментът да направите това. Прокурорът има всички основания да ви обвини в извършване на убийство първа степен. Вие сте загубена, ако ви призоват на свидетелската скамейка. А ако не ви призоват и вие продължавате да отстоявате своята версия за амнезия, ще ви разпънат на кръст. Ако потвърдите телефонния си разговор с Етел Билан, ще ви изпекат на огън като коледна пуйка. Вашата уловка с тази амнезия ще се окаже банална фалшификация. А ако отречете за този разговор, то прокурорът непременно ще намери свидетел, който ще потвърди, че сте разговаряла по телефона с Етел Билан. Вие сте телефонирала точно в момента, в който сестрата е излизала от болничната ви стая. Освен това прокурорът ще има като резерв цяла рота психиатри, които са ви изследвали. Те ще се закълнат, че загубата на памет е само едно прикритие. Така стоят нещата. А сега ми разкажете цялата истина.

— Защо прокурорът поиска прекъсване? — попита Елеонор без да поглежда към Мейсън.

— Защото иска да изясни дали наистина мистър Ричи е подслушвал вашия разговор. Ако това е така и показанията му съвпадат с тези на Сюзън Гренджър, той ще го призове.

— Значи вие все пак допускате, че аз крия истината и не вярвате, че действително нищо не си спомням? Така ли е, мистър Мейсън?

Мейсън повдигна рамене.

— Това е вашето погребение — каза той. — И то в прекия смисъл на думата. Ще произнесат присъдата много по-бързо отколкото предполагате. След това ще ви сложат да седнете на железен стол в малка стая със стъклени стени. Всички ще излязат, ще заключат вратата, ще се чуе свистенето на газ…

— Спрете! — изкрещя Елеонор. — Не искам това! О, Боже, нима не знаете, че всяка нощ сънувам този кошмар?!

Дела й подаде цигара и й помогна да я запали. Елеонор дръпна силно и шумно изпусна дима.

— Всичко се нареди дяволско лошо — каза тя. — Мистър Мейсън, ако ви разкажа всичко, вие ще се откажете от мен.

— Все пак опитайте.

— Всичко е истина — каза Елеонор.

— Кое всичко?

— Това, което се каза тук.

— Имате предвид случката, която разказа свидетелката?

Елеонор кимна.

— Значи сте го убила вие?