Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Струва ми се, че трябва да изясним за какво е ставало въпрос по време на разговора, а не дали той се е състоял. Затова искам да задам на свидетеля няколко въпроса.

Морън се обърна към свидетеля:

— Погледнете насам, мистър Ричи.

Ричи неохотно вдигна глава и срещна погледа на съдията Морън.

— Вие сте се качили горе, за да се убедите лично в истинността на извършената в апартамента вандалщина?

— Да, сър.

Със собствените си очи ли видяхте размазаната из стаята боя?

— Да, сър. Боята беше размазана по стените на ваната и умивалника… Изглеждаше ужасно.

— Колко тубички боя бяха разрязани? — попита съдията Морън.

— Момент, Ваша светлост — намеси се отново Хамилтън Бъргър. — Бих искал да прекъсна вашите въпроси точно на това място, за да не позволим малките и странични детайли да ни тласнат встрани и да пропуснем нишката на разследването. В края на краищата, това няма никакво отношение към делото. Не искам да затруднявам съда с протести, затова считам за необходимо да обърна внимание на това, че съществува предел за уместност на зададените въпроси.

— Напълно съм съгласен с вас — доста неохотно се съгласи съдията Морън. — Ние наистина се отклонихме малко, но е невъзможно да се провери… всъщност няма да коментирам показанията.

— Но от друга страна. Ваша светлост — намеси се Мейсън — мога да се надявам, че на защитата ще бъде позволено да доведе проучването на този въпрос докрай. Уверен съм, че съществува непосредствена връзка между това, което се е случило в квартирата на мис Гренджър, и случилото се в квартирата на Етел Билан. Предполагам, че и защитата има аналогично право да проучи необикновените и странни обстоятелства, които, както преди няколко минути се изясни, са се случили в апартамента на мис Гренджър.

При тези думи Сюзън Гренджър се опита отново да се намеси.

— Мис Гренджър — извика съдията Морън, — моля ви да седнете. Забранявам ви да се обръщате към съда. Или ще седите мълчаливо, или ще наредя да ви изведат от залата. Разбрахте ли ме?

Сюзън седна на скамейката, като хапеше устни от негодувание.

— Ето така е добре — каза Морън. — А сега нека да изясним обстоятелствата. Предполагам, че в конкретния случай съдът ще взема своите решения за всеки детайл поотделно.

Хамилтън Бъргър, без да скрива своето вълнение, погледна часовника си, след това смутения свидетел и разбра, че щателно подготвения план за атака се руши пред очите му.

Мейсън се обърна към свидетеля.

— И така, да не се отклоняваме. Вие сте влязъл в квартирата на Сюзън Гренджър, като сте използвал служебния ключ. Имахте ли официално право за това?

— Предполагам, че да. Да.

— Значи споменатият тук акт на вандализъм е станал преди вашето влизане в апартамента?

— Да.

— В колко часа вие разбрахте това?

— Около един часа следобед. За това ми съобщи мис Гренджър.

— Сега ми отговорете на следния въпрос — каза Мейсън. — Опишете в какво състояние се намираше апартаментът.

— Там цареше пълен хаос.

— А какво разбирате под „пълен хаос“?

— Апартаментът беше щателно обискиран. Вещите бяха изхвърлени от чекмеджетата и…

— Протестирам — заяви Хамилтън Бъргър. — Свидетелят няма право да казва, че е имало обиск. Този извод ще се направи от съда.

— Закъсняхте с протеста — възрази съдията Морън, който явно беше заинтригуван от разказа. — Свидетелят вече отговори на въпроса. По-добре да продължим нашата работа и да изясним ситуацията.

— Значи Сюзън Гренджър ви е поканила при себе си в качеството на официален представител на жилищната администрация? — попита Мейсън.

— Да, сър.

— Тя каза ли ви за това, че не е информирала полицията за случилото се?

— Да, сър. Аз я попитах дали е съобщила, а мис Гренджър ми отговори, че знае чие дело е това и няма намерение да казва на никого.

— После вие сте повикал чистачката и сте й наредил да преведе в ред апартамента?

— Да, сър. Помолих я да измие ваната. Жената направи всичко както трябва.

— И после вие си тръгнахте?

— Не, тръгнах си по-рано.

— Значи ли това, че когато чистачката си е тръгнала, а мис Гренджър все още е била извън апартамента, вие сте се върнал обратно?

— Да, върнах се обратно.

— А защо беше необходимо да се връщате?

— За да се убедя, че всичко е почистено.

— И след това се върна мис Гренджър?

— Да, сър.

— Вие показахте ли с нещо, че се намирате в апартамента?

— Не, сър. Когато чух, че се връща, се скрих в стенния гардероб.