Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Добре — съгласи се съдията Морън. — Предполагам, че никой няма възражения срещу разпита на доктор Оберон.

Мейсън погледна към свидетеля.

— Доколкото си спомням, докторе, вие ни съобщихте, че причината за смъртта е куршум, изстрелян от револвер, калибър 38-и, заседнал в областта на мозъка?

— Вие сте съвършено прав.

— Проведохте ли изследвания с цел да определите причината за смъртта?

— Не разбирам какво имате предвид.

— Искам да обърна вниманието ви върху една снимка, направена по време на аутопсията; На нея е заснета дясната ръка на жертвата, върху ръката се виждат две малки петна. С каква цел е направена снимката?

— Именно заради тези петна.

— Вие ли разпоредихте да направят тази снимка?

— Да, сър.

— А защо?

— Ами вижте… петната бяха…предполагах, че тази снимка ще е нужна. Смятам, че при аутопсия следва да се фиксира всяка аномалия, а особено в случаите на убийство.

— Кажете, какво необичайно намирате в тези петна?

— Те говорят за пробождания на кожата.

— А защо не съобщихте за това, докторе?

— Никой не ме попита.

— Кажете, докторе, ако човек е нормално развит т.е. не е левичар и използва спринцовка, най-вероятно би си направил инжекция на лявата ръка, нали?

— Разбира се.

— Вие предполагате, че тези убождания са направени с хиподермична игла?

— Напълно вероятно е.

В това време Бъргър влезе на пръсти в залата и седна между двамата свои помощници. Лицето му гореше. Беше ядосан.

— Кажете, изследвал ли сте трупа с оглед да откриете наличие на морфин в него? — попита Мейсън, когато областният прокурор се настани на стола си.

— Не.

— А за наличието на други наркотични вещества?

— Не, само определих причината за смъртта.

— Кажете, докторе, ако сега се проведе ексхумация на тялото, може ли да се открият в него следи от морфин?

— Момент. Кога беше извършено убийството… Да, струва ми се, че може.

Мейсън се обърна към съда.

— Ваша светлост, моля за вашето съгласие за извършване на ексхумация на тялото. Подозирам, че в момента на смъртта си Дъглас Хепнер се е намирал под въздействието на морфин, инжектиран от тези, в чиито ръце се е намирал.

— Имате ли основания за подобно твърдение? — попита съдията Морън.

— Основанията са много — отговори Мейсън. — Какво беше намерено в джобовете на жертвата? Колко пари в банкноти? Листовете от бележника му, върху които е имало записки, са били унищожени, а вместо тях са поставени нови. У пострадалия бяха намерени цигари, сребърна табакера, но не и кибрит или запалка. С една дума нищо, с което може да се запали тази цигара. Нямаше и джобно ножче. Предполагам, че преди смъртта си Дъглас Хепнер се е оказал нечий пленник.

— Една минута, една минута — злостно извика Бъргър, ставайки си от мястото си. — Това са само заявления, но не са подкрепени от факти. Това са измислици на защитата, които не могат да бъдат доказани.

— Те действително няма да бъдат доказани, ако погребем доказателствата — възрази на нападката Мейсън.

— Напълно съм съгласен с обвинението — отбеляза съдията Морън. — Дори в случай, че се окаже, че пострадалият действително е получил доза морфин, да се докажат останалите твърдения ми се струва невъзможно.

— Не, но това може да се направи с помощта на фактите, които имам намерение да представя като доказателства — твърдо каза Мейсън.

— Разрешение за ексхумация се дава само в крайни, дори бих казал в извънредни случаи — поясни съдията Морън и се обърна към доктор Оберон:

— Докторе, вие лично ли видяхте следите по ръката?

— Да, сър.

— Какво ви дава основание да предполагате, че те са от игла?

— Характерът на убожданията и състоянието на кожното покритие. Те биха могли да бъдат само от такава игла и то… малко преди смъртта.

— Тогава защо не се опитахте да определите какво е било инжектирано?

— Аз… казаха ми да не правя това.

— Кой ви каза?

— Позвъних на областния прокурор и му съобщих за своето откритие. Той ме попита за причините, предизвикали смъртта и аз му отговорих, че смъртта е настъпила от куршум, калибър 38-и, проникнал в главния мозък през тила. Той каза: „Добре, причината за смъртта е ясна. Какво искате още?“ и затвори слушалката.

В залата се възцари гробна тишина.

— Ще се опитам да разясня това недоразумение — каза Бъргър, като се надигна от своето място. — В противен случай знам много добре как педантичния представител на защитата може и ще изтълкува превратно съвършено очевидни доказателства и ще ги превърне…