Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Свидетелят се отклонява от отговора — прекъсна го Мейсън. — А освен това не виждам по какъв начин свидетел, посетил наемател по служба, може да дискредитира последния и да му накърни репутацията.

— Виждам — замислено каза съдията Морън, — че кръстосаният разпит взема специфична посока, което е предизвикано от изменението, възникнало в логиката на изказванията на свидетеля. Предполагам, че при създалата се ситуация е необходимо да се предостави на защитата пълна свобода на действие. Протестът на обвинението се отклонява.

— И така, ходил ли сте у мис Гренджър по въпроси, които не са свързани с вашите служебни задължения? — повтори въпроса си Мейсън.

— Понякога я навестявах, за да побъбрим.

— Кажете, колко време прекарахте в апартамента този ден, когато се е състоял разговорът? — попита Мейсън.

— В продължение… извинете, но отново… не помня.

— След идването на Хепнер ли влязохте там?

— Не, сър.

— Тогава вие би трябвало да сте бил там още преди идването на Хепнер.

— Да, сър.

— Видяхте ли, когато влезе Хепнер?

— Аз… само чух.

— Така си и мислех — каза Мейсън. — А сега ми отговорете, но честно…

Мейсън се приближи до адвокатското място, взе някакви документи, бързо прелисти страниците, като че търсеше нещо, върна се обратно, спря се пред свидетеля и попита:

— Вие специално се бяхте скрил в апартамента, за да подслушвате какво казва Хепнер, нали така?

Свидетелят трепна и неловко поклати глава. Мейсън погледна отново в книжата, като че четеше там нещо и каза:

— Помнете, давал сте клетва. А сега кажете направо — бяхте се скрил в апартамента да подслушвате — „да“ или „не“?

— Да, сър, прав сте.

— Така е по-добре — въздъхна с облекчение Мейсън, затвори папката и я хвърли обратно на масата, като съпроводи това свое движение с доста изразителен жест. — Защо ви беше необходимо да подслушвате?

— Виждате ли, исках да знам какво точно става. Исках да знам…

Сюзън Гренджър изведнъж скочи от своето място. Лицето й беше гневно.

— Този човек лъже — изкрещя тя. — Не е бил в моята квартира. Той…

— Момент, момент — сърдито възкликна прокурорът, обръщайки се към Сюзън Гренджър.

— Седнете, мис — прекъсвайки прокурора, каза съдията Морън сърдито. — Не можем да допуснем безпорядък в съда. Извършва се разпит на свидетел.

— Но той лъже, Ваша светлост — запротестира Сюзън. Този път гласът на Морън стана още по-суров.

— Нямате право да критикувате показанията на свидетеля, а ако имате да кажете нещо по този въпрос, обърнете се към господин областния прокурор или към представителя на защитата, но да прекъсвате по подобен начин съдебно заседание нямате право. А ако не можете да се владеете, ще бъда принуден да ви помоля да напуснете залата. Разбрахте ли?

Сюзън Гренджър седна отново на скамейката.

— Моля ви да съблюдавате реда — каза съдията. — Ако искате да говорите с представителя на защитата, можете да направите това по време на почивката. Няма да позволя повече да се прекъсва заседанието.

Съдията Морън се обърна отново към Мейсън:

— Продължете кръстосания разпит, мистър Мейсън.

— Обяснете ми как попаднахте в апартамента?

— Имам служебен ключ.

— Когато влязохте, мис Гренджър беше ли в апартамента? — попита отново Мейсън.

— Не, сър.

— И все пак отговорете — защо влязохте там?

— Влязох, за да… огледам.

— Какво по-точно?

— Мис Гренджър ми каза, че някой е влизал в апартамента и е тършувал.

— Ще ви помоля за по-голяма точност.

— Протестирам! Въпросът не е по същество и затова е неправомерен — провикна се от своето място прокурорът.

— Протестът се отклонява — ядосано отбеляза съдията Морън. — Имам намерение да предоставя на защитата пълна свобода на действие, за да се изясни истинското положение на нещата. Появи се пряк очевидец и предполагам, че защитата ще съумее да изясни ситуацията чрез кръстосан разпит. Свидетелят да отговори на зададения въпрос!

— Мис Гренджър ми съобщи, че докато е била извън града по време на уикенда, някой е проникнал в апартамента й и… с една дума е изрязал дъната на тубите с боя и е изстискал от тях всичко върху…

— Моля съдът да ме извини — намеси се Хамилтън Бъргър, — но това са само слухове. Вече казах на съда, че съобщението какво е станало в апартамента на мис Гренджър е само слух. Това противоречи на правилника за кръстосания разпит.

Съдията Морън размисли няколко секунди, а после произнесе: