Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

— Да, сър.

— И бяхте там през нощта на тринадесети и сутринта на четиринадесети от настоящия месец?

— Да, сър.

— Познавате ли по външен вид известен готварски нож, който е бил държан обикновено в най-горното чекмедже от кухненския шкаф?

— Да, сър.

— Видяхте ли този нож сутринта на тринадесети?

Тя наведе очи, захапа устната си и не каза нищо.

— Отговорете на въпроса! — нареди съдията Маркъм.

— Видях нож, който приличаше на него.

— Къде беше този нож?

— Възразявам — каза Мейсън, — въпросът не е по същество и е некомпетентен.

— Възнамеряваме да докажем, ваша почит — обясни Бъргър, — че ножът е бил във владение на обвиняемия.

— При това основание възражението се отхвърля — отсъди Маркъм.

— Отговорете на въпроса! — настоя Бъргър.

— Кухненски нож, подобен на този, който обикновено се намира в горното чекмедже на бюфета, видях в спалнята на вуйчо си под възглавницата му.

— Това беше сутринта на тринадесети?

— Да.

— Какво направихте с ножа?

— Върнах го обратно на мястото му в бюфета.

— Споменахте ли на вуйчо си за ножа?

— Не.

— Взехте ли някакви мерки този нож да не попадне отново у вуйчо ви, след като го бяхте поставила на мястото му?

— Заключих чекмеджето вечерта на тринадесети.

— И кога видяхте след това отново ножа?

— Не зная.

— Не знаете?!

— Видях кухненски нож, но не съм сигурна дали беше този същият.

— Обръщам вниманието ви върху ножа, обозначен като веществено доказателство № 2 на обвинението. Видяхте ли този нож сутринта на четиринадесети?

— Да… предполагам.

— Къде?

— Под възглавницата на леглото във вуйчовата ми стая.

— И беше приблизително в същото състояние, що се отнася до петната по острието му?

— Да.

— Е, добре, когато го заключвахте вечерта на тринадесети, ножът беше ли вътре в чекмеджето?

— Не зная.

— Защо не знаете?

— Защото не отворих чекмеджето, преди да заключа.

— Кой бе с вас по това време?

— Възразявам — протестирам Мейсън. — Некомпетентно, не по същество.

— Възражението се отхвърля! — отсече председателят.

— Мистър Мейсън — отговори тя на въпроса.

— Имате предвид Пери Мейсън, адвоката, който седи тук в съдебната зала?

— Да, сър.

— Различен ли е по външен вид и форма този нож, веществено доказателство № 2 на обвинението, от ножа, който поставихте в чекмеджето на тринадесети сутринта?

— Не, изглежда. Подобен е на ножа, който прибрах в чекмеджето тогава.

— Когато сте давала показания пред служебното лице на четиринадесети сутринта, сте заявила, че ножът е бил същият, така ли?

Председателят Маркъм погледна към Пери Мейсън, очевидно очакващ протест от негова страна, но адвокатът бе неподвижен, внимателно съсредоточен.

— Да. Предполагам, така беше.

— Сега приемате само, че той е подобен на ножа, който намерихте под вуйчовата си възглавница на тринадесети сутринта и поставихте в чекмеджето. Можете ли да обясните противоречието в тези два отговора?

— Само това, че когато помислих върху същността на въпроса, стигнах до заключение, че много ножове могат да изглеждат еднакви.

— И доколкото знаете, този нож, веществено доказателство №2 на обвинението, е същият, който намерихте под възглавницата на обвиняемия сутринта на тринадесети и го поставихте в чекмеджето, така ли е, мис Хамър?

— По външен вид е подобен на този нож.

— Кръстосан разпит! — извести триумфално Хамилтън Бъргър.

Мейсън започна въпросите си с успокояващ тон.

— Как се случи, та вие разкрихте кухненския нож под възглавницата на вуйчо си сутринта на тринадесети, мис Хамър?

— Аз… аз… тревожех се за вуйчо.

— С други думи, имала сте основания да предполагате, че предишната нощ той е бродил насън, така ли?

— Да.

— И вашата тревога относно сомнамбулизма му се дължеше на факта, че наближава периодът на пълнолуние ли?

— Да — промълви тихо тя.

— Откъде знаете, мис Хамър, че сомнамбулите са по-склонни към активност по време на пълнолуние?

— Чела съм за тези неща.

— В някаква книга?

— Да.

— Медицинска?

— Да.

— Откъде взехте тази книга?

— Поръчах я от издателството.

— Бяхте ли изучавала книгата, преди да заключите чекмеджето на бюфета?

— Да, сър.

— За колко дълъг период от време?

— Три седмици или може би месец.

— Сега, като насочвам вниманието ви към този нож, веществено доказателство А на защитата, искам да ви попитам дали сте го виждала някога преди?